„Американска рулетка” от Александър Мардан е януарското премиерно заглавие на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Варна, с чиято режисура се е заел Костадин Бандутов. Премиерният спектакъл предстои на 18 януари от 19.00 ч. на Сцена Филиал, предпремиерата ще се играе на 17 януари.

Писането на пиеси е хоби на родения през 1956 г. във Владивосток корабен инженер Александър Мардан. До 1991 г. той работи във флота, след което се захваща със собствен, печеливш бизнес, а през последните 10 години се превръща и в един от най-поставяните на руска и украинска сцена драматурзи. Негови пиеси се играят също в САЩ и Израел. Александър Мардан, освен автор на няколко филмови сценария и пиеси, е и инициатор и основен спонсор на Международния театрален фестивал "Срещи в Одеса". Досега в България негови творби са представяни в Сатиричния и в Бургаския театър, а „Американска рулетка” ще има своята българска премиера на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Идеята тръгва от артистичния директор Пламен Георгиев, който се свързва с автора, получава правата за поставяне на творбата и дори сам я превежда.

Американска рулетка в ролята на Deus ex machina

В „Американска рулетка” се преплитат злободневни теми от посттоталитарната действителност, в която героите търсят всякакви начини за оцеляване, подведени от хазартните примамки на консумативното общество. В трагикомичните ситуации, изградени според законите на черната комедия с хумор на ръба на отчаянието, българският зрител безусловно ще разпознае фрагменти и лица от своето обкръжение. Основният сюжетен инструмент, с който авторът обосновава надеждата за спасение на героите, е онзи Бог от машината Deus ex machina (лат.), познат още от античността. Ако в древността похватът е отразявал вярванията в ключовата роля на боговете, то в следващите епохи той става нарицателен за търсенето на развръзка, продиктувана по най-необикновен начин и свише от съдбата. В случая „Американската рулетка” се явява точно в ролята на Deus ex machina.

Запитан в едно интервю какво е отношението му към неговите герои, Александър Мардан отговаря: „Съществува такава формула, според която авторът пише за себе си, режисьорът поставя за себе си, зрителят идва в театъра заради себе си. Когато такива писатели като Лев Толстой и Густав Флобер твърдят: „Анна Каренина – това съм аз!” и „Ема Бовари – това съм аз!”, то безусловно трябва да им се вярва. И аз съм навсякъде в своите герои, разбира се, не на чисто автобиографично равнище, а на равнището на различни емоции. В процеса на писане авторът разговаря със самия себе си, казва си разни неща, възразява им и така се ражда диалогът – основата на драматургията. Не съм поклонник на новата драматургия, когато на сцената се случват всякакви аномалии и се показват всякакви човешки извращения. Аз вземам героите си от действителността наоколо, за да покажа границите на съществуването, до което сме се докарали.”

Търсейки атрактивното начало между смеха и тъгата, режисьорът Костадин Бандутов определено е доволен от сценографията на Тодор Игнатов и артистичните превъплъщения на Милена Кънева, Николай Божков, Петя Петков, Даниела Викторова, Нели Вълканова, Илиян Марков, Мариела Станчева. Той разчита на силен зрителски интерес както заради самата пиеса, така и заради актьорската игра и не на последно място – заради музикалното оформление, което на живо поднася с китарата си бардът Владимир Стоянов.