На 1 януари 2012 година в дома си в Скопие на 95 години почина първият президент на Македония Киро Глигоров. Той беше държавен глава от 27 януари 1991 година до 19 ноември 1999 година, като фактически оглави републиката още преди нейното отделяне от Югославия, официално провъзгласено на 8 септември 1991 година.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Глигоров е роден в Щип през 1917 година, когато градът е в Царство България. Щип е родно място на мнозина българи с важно място в историята, включително и на още един Кирил Глигоров. През 1924 година този Кирил Глигоров, вторият, убива по поръка на Ванче Михайлов в Щип войводата Стоян Мишев заради злоупотреби с пари на ВМРО и заради сърбоманството му.

Малко по-късно Глигоров е заловен от сърбите и разстрелян от сръбски жандармеристи. А пък още по-късно дъщерята на Стоян Мишев, Нада, се омъжва за Киро Глигоров, другия Глигоров, президента. Интересни работи стават тук на Балканите.

Целият живот на президента Киро Глигоров мина в служба на югославизма.

Югославската идея беше хитроумно изобретение, посредством което сърбите успяха да създадат своя държава, непропорционално голяма спрямо етническите им ресурси и, не на последно място – да сдържат великобългарските аспирации, най-вече по отношение на Македония в продължение на почти цял век.

Обявена през 1929 година от крал Александър І Караджорджевич, Югославия се изпълни с истинско съдържание по време Титовия комунизъм след Втората световна война и се разпадна с много кръв през 90-те години на миналия век, когато хървати, словенци и бошняци се отделиха с оръжие от федерацията.

Македония, земя, пълна със страдание, този път извади късмет и се отдели мирно. Заслуга за това има и Киро Глигоров. Но дори и като президент на независима Македония той остана верен на югославизма.

В Глигоровата версия югославизмът означаваше преди всичко яростен отпор на историческата истина, че ако не един народ, българите и македонците са много близки народи, с общи корени, обичаи и историческа памет. В служба на тази идея Глигоров изобрети т.нар. еквидистанция, буквално – равна отдалеченост спрямо съседите, и фактически положи началото на съчиняването на фантасмагорните митове за македонската история.

Продължителите на тази политика се върнаха в Античността, към Филип Македонски и Александър Велики в будещ горчива ирония опит да се фабрикува македонска национална идентичност.

Доколкото след един век на изстрадан исторически опит България е излекувана от националистическите си кошмари, Киро-Глигоровата политическа философия е с трагични последствия не толкова за съседите на Македония, колкото за самите македонци.

Лутането им между съчинената Античност и суровата модерност продължава вече повече от две десетилетия и краят му се не види: проблеми с международното признаване на името, на “македонскиот язик”, проблеми с интеграцията в Европа и НАТО, но най-вече проблеми със самите себе си: кои сме ние, откъде идваме и къде отиваме.

Киро Глигоров, първият президент на независима Македония, беше важна част от тази мешавица.

Бог да успокои душата му и да му даде опрощение. Има за какво.