В първия ден от новата година в студиото на предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” на своя имен ден гостува певецът Васил Найденов. Той каза, че предпочита да празнува именния си ден на 14 януари, когато новогодишната треска малко е отминала, за да могат именниците да се насладят на празника си пълноценно. Васил Найденов призна, че има моменти, когато не го съблазняват паркетните прояви и предпочита да гледа телевизия вкъщи, като телевизия „Европа” е една от най-предпочитаните от него медии.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

- Как беше на площада в новогодишната нощ?

- Хубаво беше, малко студеничко. Лошото на тези излизания е, че са на много висока сцена и ако долу е минус 3 градуса, горе, на сцената, е по-студено.

- Но любовта на публиката грее, нали?

- Да, разбира се, когато видиш хората как се радват, това страшно зарежда.

- На кого си кръстен Васил?

- Не съм много запознат на кого съм кръстен. Сигурно от страната на баща ми съм кръстен на някой Васил. Аз не съм живял с баща ми, той се е разделил с майка ми, когато съм бил на една година, и чак вече на тридесет и кусур години той дойде да се представи в изгорелия цирк – имах поредица от участия и тогава тези концерти бяха не един-два-три, а цял месец. Виж колко е различен светът и колко се променят нещата. В момента някои хора, като направят пет концерта, правят национално турне, а тогава 30 дена сме правили всяка вечер – аз говоря за концерти, а не за участия.

- Да, нещата се променят, но това име трябва да ти е донесло късмет, нали?

- Естествено. Но на 14-ти беше по-добре да се празнува, защото на 1-ви хората са още на вълна Нова година.

- Казват, че можете да репетирате безкрайно дълго, без да усещате времето.

- Да. Ядосвам се, когато млади хора си въобразяват, че светът започва с тях и като че ли репетициите са между другото. Всички ние трябва да репетираме изключително много, защото импровизацията е важна, но тя вече е натрупан опит.

- Очакваше ли „Адаптация” да те изстреля нагоре?

- Не. Тогава Митко Щерев ми каза, че са се явили на кастинг страшно много хора, докато стигнат до нас. Последните двама, които останахме, сме били аз и Милица, която в момента поздравявам.

- Как се промени артистът Васил Найденов през годините?

- Може би натрупах опит. Ние пътувахме изключително много. Всеки месец сме пътували, имало е дни с по три концерта.

- А какво ти отне цялото това нещо?

- В един момент човек иска да се прибере вкъщи и когато се прибера, не могат да ме съблазнят с нищо. Предпочитам да си седя вкъщи и да гледам примерно телевизия „Европа”, вместо да ходя по коктейли.

- Защо така си мислиш, че младите хора някак не обичат по-утвърдените изпълнители?

- Не, не, понякога медиите, ти знаеш за какви медии говоря, използват да създават конфликти и ми се струва, че имам страшно много приятели сред младите хора. Вървяха някакви неща предновогодишно, което беше, меко казано, смешно, защото не мога да си представя, че един човек, който обича музиката, може да каже, че има отвратителни коледни и новогодишни песни. Това не мога да го разбера. В тези празници ти ставаш по-добър. Ти ставаш по-наивен и повече дете, във всеки един от нас живее едно дете, най-вече в актьора, в художника. Ако в един такъв човек живее само един прагматичен съчинен човек, който компютърно само изчислява кога ще спечели, като в игрална зала, това е много страшно.

- Към кого си отправял най-страшното признание в живота?

- Може би искам да благодаря на всички мои приятели. Понякога времето не е най-важният фактор, ти можеш да видиш един човек след два-три месеца и да усетиш същата енергия и същата емоция. Какво по-хубаво от това по някакъв начин във времето и пространството да си доказваме, че се обичаме. Нека през 2012 година малко повече да се обичаме.