Дни преди Коледа излязоха резултатите от най-голямото световно проучване на благотворителността - Световния дарителски индекс на КАФ за 2011 година. Той отчете, че през последните 12 месеца светът е станал по-щедър и милосърден. България обаче е слязла от 141-о на 145-о място (от 153).

Основните обяснения защо у нас се дарява толкова малко спрямо световните или централноевропейските тенденции бяха търсени във финансовата криза и в ценностната система на българите.

Не са виновни ценностите ни, просто нямаме дарителско самочувствие.

Вярно е, че първенците-държави в КАФ Световен дарителски индекс 2011 имат някои неща, които ние нямаме - като неколкостотингодишни традиции, дейни във възпитателно отношение църкви и училища и загрижени за дарителството правителства. Въпреки това най-голямата причина за ниското ни класиране е липсата и на добра самооценка за значимостта и на дребните дарителски жестове.

Наскоро на конференция за дарителството и участието на жените в него чуждестранна лекторка попита залата кой счита себе си за филантроп. Само една ръка се вдигна във въздуха. След това дамата обясни, че за нея благотворител е всеки, който има принос за развитие на добрите каузи и залата масово се поправи с множество вдигнати ръце.

Сигурно така са се чувствали българите, заради които получихме 145-о място в тази световна дарителска класация. Не зная защо британците (класирани 5-и) нямат чак такава нужда от обяснение и гъвкава дефиниция на дарителството. Като погледнем техните числа, и при тях 2/3 от хората са дарили годишно до 25 паунда. Не е много, нали? Но го помнят, ценят и рапортуват. В резултат получават високи места в рейтинги и повод за положителни емоции.

Друг важен коментар за дарителското поведение на българите е, че то си остава дребно и кампанийно. Другите народи отчитат дарителството си месечно, участват редовно, свързани са с каузи често. Ние се отчитаме само годишно.

Накрая, дарителството ни се случва, без да се интересуваме от държавата. И това е наше право и е разбираемо - нали най-силният мотив да помагаш е да видиш някого щастлив и можещ, а не да получиш 5 лева намаление на данъка.

Но пък напълно неразбираемо е защо държавата не се интересува от дарителството на хората. Вярно, обръща се към нас от време на време, също така от време на време говори с клишета колко е благородно и необходимо дарителството. Но всъщност истински дълбоко не отчита възможния икономически ефект от дарителството и помощта за публичния ресурс, който може да получи; не анализира дарителството и не взема никакви адекватни мерки.

Правителството няма план за моето дарителство. Може би има за дарителството на големите фирми, но голямата група граждани са напълно пренебрегнат дарителски актив.

А ето какво казва британският министър на (забележете!) гражданското общество Ник Хърд:

"Чудесна новина е да чуем, че независимо от трудните икономически времена ние във Великобритания сме станали пета най-благотворителна нация в света благодарение на 3/4 от нацията, които даряват всеки месец.

Правителството е решено също да свърши своята част от работата, затова ние подпомагаме иновативни модели, които свързват хората по нов начин и дават нов подтик на благотворителността. Тази Коледа правителството е отделило 1,2 милиона паунда, за да удвои дарителската подкрепа за три коледни апела, които дават по различен начин възможности да подкрепяме хората в нужда - с sms, с малка добавка в сметката в ресторанта или онлайн дарение за малка квартална инициатива."

Извинявам се на тези, които не обичат чужди примери, но нали живеем глобално. Близо 70 млн. евро влизат всеки месец в България от нашите сънародници в чужбина като самопомощ. Способни сме на огромна и ефективна солидарност и не сме глупави. Трябва ни повече и по-честа дарителска практика и повече самочувствие.