Основното и най-важно изискване за сурвачката е да е изработена от дрян. Той е благословен от Бога като най-здравото, най-жилавото дърво, най-силното дърво, което се преборва със студа, и първо разцъфва, независимо от метеорологичната обстановка. Това каза етнологът доц. д-р Петя Банкова в интервю за Агенция „Фокус”. Сурвачката по традиция се украсява с вълнени конци, които са символ на здравето, на щастието. „Вълната е онази нишка, която ни свързва с живота, и която ни обвързва и като роднински кръг. Цветовете на вълнените конци са произволни, не е задължително да са бели и червени, като при мартеницата например. Сурвачката се украсява с пуканки, понякога с изсушени чушки, с изсушени плодове, които се нанизват. Тя е винаги достатъчно индивидуална, носи духа на този, който я прави, защото самото правене на сурвачки е празник”, обясни д-р Банкова. Там са обвързани възрастните родители с децата и възрастните предават своя опит – как се извиват клоните, какво означават тези клони, какво символизират отделните елементи на украсата. Правенето на сурвачката само по себе си е празник. Детето със сурвачка, направена от дядо, и с торбичка, направена от баба, тръгва из общността, раздава своя смях и своята благословия.

Самите стихчета, които децата научават, са онзи елемент, който ги свързва с миналото, и който ще съхранят, за да предадат един ден и на своите деца.

Според изследователите на този обичай, той е по-свързан с предхристиянския пласт от вярвания. Християнската религия е толерантна и доста добре успява да обвърже старите вярвания с нови култове и образи, така че няма противоречие между християнството и това, което е било преди него, каза още д-р Банкова.