63,6% от българите смятат, че младежите у нас нехаят за здравето си и се интересуват предимно от парите. Това сочат резултатите от изследване на нагласите към различните по вяра, традиции и обичаи хора, което е финансирано от Европейския парламент и беше представено вчера в представителството на Еврокомисията в София.

Общественото мнение оценява, че след парите младите най-много се интересуват от работата (36,8%) и развлеченията (36,6%). По-нататък се подреждат любовта и сексът (18%), свободното време (15%) и образованието (12,6%). Последно място при интересите на младите хора проучването отрежда на здравето с 3,2%. В същото време анкетираните от 14­ до 29-годишна възраст оценяват образованието и секса като важни за тях, докато свободното време е принизено до доста по-незначително в сравнение с общата оценка на обществото.

Българите масово искат богаташи и политици за съпрузи и не желаят в семейството си наркомани, хора с психически проблеми и хомосексуалисти, става ясно още от проучването, проведено сред 1300 души. Анкетираните са демонстрирали най-голямо желание за близост с богатите, европейците и политиците, с каквито са готови да минат под венчилото, а най-малко – с представители на социално значими заболявания, сред които наркозависими, психичноболни и серопозитивни. Оказва се, че 54% от участвалите в изследването изпитват крайна непоносимост към пристрастените към дрогата, следвани в класацията от носителите на СПИН (45%) и хората с психически отклонения (43%). Прави впечатление, че представителите на социално значимите заболявания са по-нежелани за близост от азиатците и африканците които са в средата на класацията, но като цяло не са част от населението на страната.

Според социолозите сънародниците ни с по-високи доходи предпочитат да се отъждествяват с европейците, а не с останалите българи. Тези с по-ниски доходи пък се възприемат по-близо до богатите и политическата класа, отколкото до представителите на малцинствата.

Данните показват още, че колкото по-ниски са доходите на хората и възможността им да се реализират професионално, толкова по-нетърпими са те към останалите групи. В същото време те се опитват да се оттласнат от групата под тях и проявяват амбиция да се приближат до елита, т.е. до групата, която в скалата на престижа стои над тях. Така например хората с високи доходи твърдят, че са европейци, а ромите ­ че са българи. Анкетираните посочват също така, че „бедните са роми”, вместо че „ромите са бедни”. Близо 63% правят връзка между етнос и проституция, просия, криминални престъпления, битова престъпност и заразни болести. Като цяло оценката на всички анкетирани клони към мнението, че безработицата е свързана с етническата принадлежност. 58% от всички отговорили са съгласни с това твърдение, докато 32% са на противното мнение. Данните показват също, че с повишаване на възрастта и образователния ценз анкетираните са все по-склонни да се съгласят с тази теза.

Интересна е и друга тенденция, която се отчита от изследователите на общественото мнение. Оказва се, че 73 на сто (или близо три четвърти) от безработните са склонни да обвиняват различните

от тях за проблемите си. Според данните останалите без доходи са много по-нетолерантни към различните от тях в сравнение с онези, които твърдят, че живеят както преди или дори по-добре.