У нас няма радикален ислям, няма и почва за възникването му, заяви проф. Евгения Иванова от НБУ при представянето на първото за последните 25 г. изследване сред мюсюлманите в България. То е осъществено от Нов български университет и социологическа агенция "Алфа рисърч" сред 850 души от 40 населени места в 12 района.

Това, което медии и служби представят като радикален ислям, всъщност е доктриналният ислям. Той се проповядва от млади ходжи, получили религиозно образование в чужбина, които проповядват канона. У нас обаче се е наложил традиционен битов ислям, чиито практики не са строго коранически. Той се проповядва от старите ходжи. Затова между двата типа духовници възникват противоречия, обясни проф. Иванова.

Тя предупреди, че мюсюлманите в България все повече се капсулират, а процесът е най-силно изявен там, където ДАНС са провеждали акции срещу "радикалния" ислям.

"В българското общество има среда, която насърчава фундаментализма, дори в Българската православна църква има млади свещеници, чийто блясък в очите не ми харесва", каза обаче социологът от НБУ Антоний Гълъбов. Според него "има пространство за генериране на религиозен фундаментализъм включително по отношение на исляма" по-вероятно в Родопите, където мюсюлманите са по-силно религиозни.

В сравнение с края на 90-те години сега има засилване на желанието за обособяване на помашки етнос, каза проф. Иванова. Според нея това се дължи на задълбочаващото се усещане за другост сред българите мюсюлмани, защото са отблъснати и от българите, и от турците. Тази тенденция е различна в различните райони.

Като помаци са се самоопределили 10,1% от анкетираните, предимно 40-45-годишни със собствен бизнес и по-висок стандарт.

64% от анкетираните мюсюлмани са се самоопределили като турци, 7,5% като българи, 6,9% като роми, 4,5% не са дали отговор. Като мюсюлмани са се самоопределили 5,6%, а като къзълбаши, сунити, алиани - 1,4%. Според изследователите, ако се сумират отговорите "помаци", "мюсюлмани", "българи" и неотговорилите, се получават 27,7%, почти колкото са говорещите български език мюсюлмани у нас - 28,2%.

Активно ангажирани с политика са само 12,3% от мюсюлманите у нас. 50,9% смятат, че политиците от ДПС се грижат само за собствените си интереси, а не за избирателите. На обратното мнение са 38,7%. Въпреки това категорично преобладава броят на тези, които заявяват, че ще гласуват за ДПС. Само 17,2% от тях обаче ще го направят, понеже споделят идеите на ДПС. 50,8% постъпват така, защото "всички мои близки и познати гласуват за ДПС".

Според проф. Иванова това показва инерция, каквато се наблюдава и сред останалите избиратели български граждани. Антоний Гълъбов обясни, че ислямското вероизповедание не е гаранция за глас в полза на ДПС. Напротив, "колкото по-активно изповядва вярата мюсюлманинът, толкова по-малко вероятно е да гласува за ДПС" според него.

Говорът на омразата и зачестилите прояви на нетолерантност включително и от някои партии, създават опасност мюсюлманите да сложат знак на равенство между националистите и всички българи, предупреждават изследователите. Според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" 71% смятат "Атака" за враг и заплаха. Политическите очаквания сред мюсюлманите са за партия, която да ги защити от посегателства върху идентичността им, каза тя.

Религията обаче е чак на четвърто място по важност за мюсюлманите у нас, изпреварена е дори от приятелите и познатите. Като дълбоко религиозни се определят под 1/3 - 28,5%, 41% въобще не посещават джамия, а близо 60% никога не се молят. Същевременно 88,2% обрязват децата си, а 96,1% следват мюсюлманската традиция при погребенията. Според проф. Иванова това е заради инерцията на традицията, по-скоро изпразнена от религиозно съдържание.

Едва 8% са на мнение, че има само една вярна религия, и само 0,5% смятат, че споровете трябва да се решават според ислямското право - шериата.

На първо място сред приоритетите на мюсюлманите у нас е семейството (при 95,4%), на второ - работата (93,3%). Със собствен бизнес се издържат само 5,6%, заплатата е основен източник на доходи за 45,1%, а 1/4 (25,7%) живеят от пенсии и социални помощи. 5,3% разчитат на помощ от близки, работещи в чужбина. 20% са споделили, че в семейството им има гурбетчия.

"За разлика от началото на прехода, когато тревогата беше нарушават ли се правата на език и идентичност, сега мюсюлманите смятат, че правото на работа е основното тяхно право, което се нарушава", отбеляза Боряна Димитрова. Според нея сред мюсюлманите рязко е нараснал икономическият песимизъм и те нямат светли очаквания за бъдещето, затова и нагласите за емиграция се покачват.

Тя обясни, че сред мюсюлманите доверието към парламента и правителството е като при останалите български граждани, но сред мюсюлманите има почти 2 пъти по-високо доверие към съда и прокуратурата. Доверието към полицията, армията и местната власт сред тях обаче е по-ниско, а това към местната власт спада.

Мюсюлманите все повече късат с традициите. Над 53% смятат за допустимо съжителството без брак. 39,8% ядат свинско, а 43,3% пият алкохол. За 83,6% е напълно приемливо мъжете да изпълняват домашните задължения наравно с жените. Значително е отслабена ролята на възрастните при вземането на важни решения. За 79,6% носенето на забрадка в училище е недопустимо