Джон Ленън заедно с Пол Маккартни е смятан за един от най-влиятелните автори на песни и певци на 20-и век. Той е избран за най-голямата икона на рок енд рола с анкета на сп. "Кю" през 2004 г.

Преди всичко обаче той беше хулиган, бунтар, който не се съобразяваше много с обществеността на Запада и живееше така, както си искаше.

Буйния си нрав Ленън показа публично още през 1963 година, когато в словото си, на което присъствало и кралското семейство извика: "Тези, които седят на евтините места, да ги аплодираме. Другите могат да ограничат дрънкането си". През 1966 година той заяви: „Сега сме по-популярни и от Иисус, не знам кое първо ще изчезне - рокендролът или християнството. Иисус е бил никой, но неговите последователи са глупави и посредствени.Според мен с извращенията си те съсипват християнството". Ватиканът му прости, като реши, че това е било само шега. Втората половина на 60-те години - време не само на могъщите бийтълси, но и на войната във Виетнам. Именно с нея е свързана и най-скандалната постъпка на Ленън - тогава той върна на кралицата престижния орден на Британската империя с думите: „Връщам Ви ордена в знак на протест срещу войната във Виетнам". Не е чудно и че до края на десетиллетието той е станал икона на хипидвижението, а неговите песни и по-специално „All You Need Is Love" допринесоха за развитието на обществото в много страни.



Джон Уинстън Оно Ленън е английски рок музикант и автор на песни, общественик, художник, актьор и писател. Той е съосновател на световноизвестната британска група Бийтълс и, заедно с Пол Маккартни, е съавтор на повечето нейни песни. След разпадането на Бийтълс продължава с успешна солова кариера, издавайки емблематични песни, като „Give Peace a Chance" и „Imagine". Джон Ленън е роден в Ливърпул, Англия по време на бомбардировки през Втората световна война в семейството на Джулия и Алфред Ленън. Баща му отсъства по време на раждането му, защото е на фронта. Когато Джон е 4-годишен родителите му се развеждат. Майка му се чувства неспособна да се грижи за него и го поверява на леля му Мими. По-късно Ленън пише в песента Mother: „Майко, ти ме имаше, но аз те нямах. Исках те, но ти не искаше мен...".

Детството на Джон е трудно заради отсъствието на родителите му, а строгите правила на леля му развиват бунтовническия му характер. В училище предпочита да рисува карикатури и да скицира. Мести се в художествено училище, а по-късно се появява и страстта му към музиката. Моли леля си за китара, но тя отказва да харчи парите си за „глупости".

Когато е 16-годишен Джон Ленън възстановява контакта с майка си. Учи се на банджото си и първата песен, която научава, е „That'll Be the Day" на Бъди Холи. През 1956 г. майка му му купува китара и Джон създава първата си група Дъ Куоримен заедно с приятелите си Пит Шотън, Найджъл Уали и Айвън Воугън.

На 6 юли 1957 Джон се запознава с Пол Маккартни по време на концерт на Дъ Куоримен. През 1958 г. Ленън пише първата си песен - Hello Little Girl, която впоследствие записва с Бийтълс и е издадена в албума Anthology 1. Същата година майка му е прегазена и загива.

През 1960 г. Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Стюърт Сътклиф сформират група на име The Silver Beatles (Дъ силвър бийтълс). Впоследствие към групата се присъединява и барабанистът Пийт Бест, с когото изнасят концерти в Хамбург, Германия. След турнето басистът Сътклиф напуска групата и Маккартни поема бас-китарата.

През 1961 г. групата дебютира с името Бийтълс (The Beatles) в ливърпулския клуб „Кавърн". Свирят там над 300 пъти до 1963 г.

През 1962 г. Бийтълс сключват договор с Parlophone. До 1970 г. издават 12 студийни албума във Великобритания и един в САЩ.

През 1965 г. Бийтълс става първата група, изнесла концерт на стадион, пред 55600 души в Ню Йорк. След 1966 г. групата не изнася повече концерти и се отдава на творческа дейност. Групата вече се е превърнала в световна величина.

След разпадането на Бийтълс Джон Ленън започва солова кариера. Издава осем студийни албума. Първите шест издава в периода 1970-1975 г. Участва като текстописец в песента Young Americans на Дейвид Бауи.



От 1975 до 1980 г. прекратява временно кариерата си, за да се отдаде на семейството си. Връща се към музиката през 1980 година, когато подписва договор с компанията Geffen Records. Ленън е убит от Марк Дейвид Чапман на 8 декември 1980 година. Трагичната гибел провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят. Звездата на Бийтълс хвърля в скръб цяло поколение последователи, чиято цел е мирът на планетата. Името на Ленън е свързано колкото с музиката, толкова и с глобалната кауза за мир на планетата.

Издава албумът Double Fantasy по-малко от месец преди смъртта си. Последният му албум е издаден четири години след смъртта му през 1984 г.

Джон Ленън има два брака - със Синтия Пауъл от 1962 до 1968 г. (от който има син Джулиън) и с Йоко Оно от 1969 до смъртта си през 1980 (от който има син Шон).

Джон и Йоко Оно сключват брак в Гибралтар на 20 март 1969 година. Още през медения си месец двамата се включват в редица демонстрации за мир. Замисля да напусне окончателно Бийтълс, но се въздържа да оповести това публично. Заедно с жена си се включва в поредната кампания за мир под надслова War Is Over! (If You Want It!) (войната свърши! (ако го искаш!)).

Джон напуска Великобритания в началото на 1971 година и се мести в Ню Йорк. Спорната му политическа дейност, амбицира американските имиграционни власти, които отказват да издадат зелена карта на певеца. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата от 1968 година за притежаване на марихуана. По-късно е призован да напусне страната.

Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 година и той отлита за Лос Анджелис. Той отпразнува края на войната си с американските имиграционни власти през 1975. Върховният апелационен съд на Съединените щати отхвърля заповедта за депортиране и Джон Ленън получава зелена карта. Двамата с Йоко дълго време се опитват да имат дете. След няколко неуспешни опита на рождения ден на Джон през 1975 се ражда вторият му син - Шон.

На осми декември 1980 година Джон Ленън е застрелян в Ню Йорк, докато отива с жена си Йоко Оно към звукозаписното студио. Убиецът му Марк Чапман отправя към него пет изстрела с пистолет и търпеливо изчаква полицията, докато чете „Спасителят в ръжта" на Селинджър. Ленън почива по-късно в болницата. Марк Чапман получава доживотна присъда.