Кризата приближава България до развитите държави, макар едва всеки пети тук да е доволен от живота си сега. Това показват обявени вчера данни от петото издание на Европейското социално изследване, провеждано в 20 държави по света, между които и България.

Според проучването, България е единствената от всички изследвани държави, в която доволните от живота си са по-малко от недоволните. Сред изследваните страни са Германия, Франция, Белгия, Русия, Естония, Холандия, Дания, Израел, Чехия, Полша и т.н.

Според доц. Лидия Димова, ръководител на българското изследване, страната ни се нарежда на последно място по дял граждани, които споделят, че в кризата живеят комфортно - само 27,4%. За сравнение социоложката посочи посткомунистическа Русия, където 44,9% твърдят това. Два пъти повече са благоденстващите в сравнение с България в бившите соцдържави Чехия и Унгария. А най-висок е този дял в богатия Европейски север - там 93-94% не изпитват затруднения в кризата.

Начело сме и по процент домакинства с доходи под 400 лв. месечно - у нас те са 38,2% срещу 4 до 16% във всички останали изследвани държави.

Наред с ниските доходи обаче се оказваме наравно с унгарците по кредити от банки и заеми от приятели, за да свържем двата края в кризата. По около една четвърт от населението на двете държави е в тази позиция. Близо до нас са израелци (24%), британци (23%), испанци (23%) и словенци (21%).

Над 2/3 от анкетираните българи са споделили, че през последните 3 г. фирмите им са били финансово затруднени, но само на 26% са им орязали заплатите. По тези показатели България отстъпва първенството си на Естония, където над 4/5 твърдят, че фирмите им са закъсали финансово, а всеки 2-и е с орязани доходи. Българите сме по-близо до богатата Дания (63%) и до Русия (60%) по задлъжнялост на фирмите. По намалени заплати сме след испанците (37%), финландците (30%), чехите (29%), унгарците (27%).

Попитани дали във връзка с кризата са минали на съкратено работно време, 14% от българите отговарят положително - колкото и в Израел, Белгия, Германия, Франция, Холандия, Швеция, Унгария. При 44,5% е имало съкращения във фирмата, в която работят.

По-тежко е в Дания и Естония, където всеки 2-и е оцелявал в режим на съкращения на персонал.

Според изследователите да имаш сигурна работа било по-важно за хората в кризата, отколкото заплащането във всички изследвани страни. С това обясняват и поголовно демонстрираното задоволство от работата от жителите на 20-те държави в изследването. Затова удовлетворението от работата надвишавало 10-12 пъти недоволството, според изследователите.

Например у нас 42,5%, харесват работата си, а всеки 3-и твърди, че заплащането на труда му е справедливо, независимо от ниските нива на доходите. “Този феномен е типичен за рецесии - хората оценяват високо самия факт, че имат работа и пренебрегват всякакви недоволства от равнището на заплащане и вида труд, който полагат на фона на разрастващата се безработица”, коментира доц. Димова.

Очевидно кризата не прави българите по-гъвкави и мобилни и не ги активизира в посока нова работа - 48% се страхуват, че ако напуснат сегашната, по-добра не биха си намерили. В Германия само 39 на сто мислят така, а в Португалия, Франция, Русия и Белгия те са 2 пъти по-малко от българите.

У нас също така изследователите регистрират най-ниско ниво професионално преквалифицирали се - само 5%. Толкова е делът им единствено в Португалия. Той обаче е 4 пъти по-нисък отколкото в Испания, в която безработицата е около 22%, 2 пъти по-малък от Русия (10%) и 8 пъти по-малък от Швеция и Швейцария, изчислила е социоложката.

Проучването показва всеобща тенденция хората да искат излизане в пенсия 1-2 години по-рано от приетата възраст в съответната страна. У нас социолозите регистрират, че българите искат да се пенсионират средно на 57 г. при жените и на 59 при мъжете. Така се доближаваме до Унгария, Естония, Русия и Словения.

Изследователите са уловили интересна тенденция - възраждане на модела “мъжете на работа, жените - вкъщи”. Това е добро решение в кризата за 35% от анкетираните у нас, в Унгария - за 53%, в Русия - за 39%. Най-нисък е делът на одобряващите този модел в Норвегия, Швеция, Дания - между 7 и 4%.

Българите сме сред най-недоволните от начина, по който “работи” демокрацията - 44%. Причина за това според изследователите е недостигът на правосъдие в държавата. Според данните българите (85%) и португалците (83%) са начело сред всички държави по убеденост, че Темида защитава богатите и властимащите, също и че съдът работи под политически натиск (съответно 74 и 77%). Начело сме и по убеденост, че у нас съдиите вземат подкупи - 36% срещу 26%, които мислят така в Русия например.

Макар социолозите да регистрират свиване на жертвите на престъпления - само 16 на сто в България са заявили, че са такива, двойно повече у нас живеят в страх, че може да станат жертви на нападение - 33%. Доверието в полицията обаче е по-високо (11%), отколкото в съдебната система (4%). И това са двете най-отчетливи линии, по които се отличаваме от другите европейски държави. “Там наличието на двойни стандарти като у нас е немислимо”, коментираха социолозите.