Експериментите с кучета, шимпанзета и други интелигентни животни показват, че хората не са единствените същества на тази Земя, способни да научат и разпознават значението на думите. Това, което ни отличава от животните, е умението да подреждане тези думи заедно, така че различните подредби на думите да означават различни неща. Накратко, изреченията, а не речникът, са истинският белег на езика.

Наскоро екип от изследователи, който изучава езика от неврологична гледна точка, успя да проследи процесите в мозъка, позволяващи на човек да комбинира отделните думи в изречения. Процесът се случва по отделна невронна пътека от тази, по която разпознаваме значението на думите – умението, което споделяме с животните.

Предходно изследване на нервната структура на езика бе концентрирано върху два снопа от неврони в две зони на мозъка, наречени зона на Брока и зона на Вернике. Те са основните центрове на провеждането на езика. Отдавна се знаеше, че тези две области са свързани помежду си от горна и долна пътека от „бяла материя" - нишки от клетки, които пренасят нервните сигнали. Но никога досега тези зони не са били така подробно изследвани, за да се разкрие изключително важните различни роли, които тези две пътеки изпълняват.

Всъщност богатството на словото си дължим на процесите в долната пътека, а значението на комбинацията от думи е свързано с горната.

За да стигнат до това заключение, изследователите използват магнитен резонанс, за да визуализират мозъците на пациенти, страдащи от афазия, заболяване, което нарушава езиковите им умения. За изследването пациентите решават тестове за разбиране на изречения.

Учените установяват ясно разграничение в резултатите на пациентите, които имат увреждания в долната или съответно в горната пътека. Това откритие разкрива факта, че мозъкът ползва отделни маршрути, за да пренесе информацията между зоните на Брока и Вернике.

Пациентите с увреждания в долната пътека имат проблеми с лексиката и семантиката, т.е. те забравят наименованията на нещата и значенията на думите, но нямат никакви затрудненията в конструирането на изречения. Обратно, хората с нарушения в горната пътека назовават нещата без затруднения, знаят думите, разбират ги и ги помнят, но когато опре до осъзнаване значението на сложно изречение, те се провалят.

Така например, запитани какво ще стане, ако един човек върви по влаковите релси, обичайният отговор на което е „Човекът ще бъде ударен от влака", хората с нарушена горна пътека отговарят „човек, влак, удар". На пациентите с проблеми с долната пътека им се дава изречението „Момичето, което бута момчето, е зелено", с въпроса кое от двете е зелено – момичето или момчето, но те не могат да дадат отговор.