"Очакване на зимата" събира във варненската галерия "Теди" живопис от някои от най-популярните майстори на четката от последните десетилетия.

Тънката граница между есента и зимата е линията, по която тръгват художниците, откликнали на поканата на галеристката Йорданка Торнева с тема „Очакване на зимата” във варненската галерия „Теди”. Топлината, която вече отлита с вятъра, но още няколко мига е с нас в охрата и златото на оцелелите листа, ни посреща от вратата с платното на Мария Чакърова „Дъжд”.

След нея поривите на ветровете лови „Хвърчило” на Долорес Дилова и заобикалящите го пейзажи с два акцента, наречени точно като цялата изложба – „Очакване на зимата”. И предчувствието за студ е съвсем осезаемо в тях. Специално създадени за това гостуване, работите на Долорес Дилова продължават и темата за водата, с която тя се представи в галерията в края на лятото заедно с Десислава Минчева.

Проф. Минчева също продължава да черпи от водното вдъхновение в “Зимно езеро”, “Езеро с лодка” и „Отражение”. Майстор на заскрежената четка, художничката превръща играта на блестящите водни огледала в капани за съзерцанието. Няколко фигури и лица, докоснати от тихата тъга, която е чест спътник на зимата, допълват представянето на преподавателката от Художествената академия в София.

И тъй като темата предполага пейзажност, сериозно място в експозицията заемат платната на един от доайените на българската пейзажна живопис – Калина Тасева. Драмата и силата на планинските форми, които са нейната запазена марка, са подчертани от снежните върхове и мрачните небеса в няколко завладяващи творби.

Друг жив класик – свързаната с наива варненка Дария Василянска, вижда сезона като крайморски парк с оголени до черна силуетност клони, но със съхранени късове цвят, надничащи от самотна лавка.

Своя игрови вариант наивът намира в работата на Тоня Горанова „Зимна приказка”. Рисувана върху вековно парче дърво, тя разказва върволица от дребни истории за шейни, палавници, гарвани, козички. Любимата забързана бабичка преминава и в тази творба на Тоня, която напомня на пряспа чист сняг. Пловдивският майстор на тържествения наив Ангел Василев присъства в колекцията с „Нежност”, а характерните му топли тонове отместват фокуса към интимността, за която студът не е пречка.

На другия полюс – сдържано и философски стоят миниатюрите на Милко Божков „Над селото” и „Зимна вечер”. А този, който иска да почувства ловджийското преживяване на зимата, трябва да се вгледа внимателно в картината на Сули Сеферов „Първи сняг”. За Веско Велев усещането за зима има образа на жена с бели очертания, за Борис Пеев – на загатнатите форми на стара къща, а за Ивайло Мирчев – на самотно море. По-детайлно в натурността на снежните докосвания се вглеждат Илиан Пеев и Цвятко Дочев.

Абстрактно обобщение на темата е „Студена тишина” на Димитър Чолаков, в която последните топли знаци на есента гаснат пред настъпващото бяло.