Заместващата майка да може да осинови детето при смърт на родителите, такива промени в пакета законодателни поправки, регламентиращи сурогатното майчинство, са подготвили между двете четения на измененията работна група експерти и депутатът от „Атака" Калина Крумова. Това съобщи самата Крумова пред Дарик. Предвижда се още т. нар. майка по заместване задължително да е българска гражданка. Тя ще може да бъде сурогатна майка само два пъти. Остава условието двойката да са съпрузи.

„Към Фонд асистирана репродукция, който в момента работи със семействата с репродуктивни проблеми, ще има нова бройка, която ще бъде точно психолог, който да работи с тези семейства", каза още Калина Крумова и добави: „Новото, което сме разписали вече много по-обширно, е регистърът, който ще се води. Той ще включва информация за ползващите се от заместващо майчинство, за резултатите, за съдържанието на предварително подписания договор. Освен успеваемостта, чрез него ще може да се достига до информацията, така че ако една заместваща майка реши да направи аборт, лекарите да могат да знаят дали тя е заместваща майка и не го прави с някаква умишлена и користна цел. Идея, която дадоха от Държавната агенция за закрила на детето, с която ние се съобразихме, не само заместващата майка да има едно живородено дете, но детето й да не е настанено за отглеждане извън семейството".

Любен Корнезов от левицата пък предлага да няма задължително изискване мъжът и жената да са сключили брак.

Стефани Михайлова от ГЕРБ е внесла предложение да се допуска сурогатство и когато съпругът има репродуктивни проблеми. Тя уточни, че предложението е лично, а не на групата на управляващите. Аргументите й са, че при инвитро оплождането и в момента се допуска използването не само на донорска яйцеклетка, а и на донорски сперматозоид.

„Стандартният случай на сурогатно майчинство би бил с генетичен материал от двамата съпрузи, които искат да се възползват от сурогатното майчинство. Ако жената не може да осигури яйцеклетка, се допуска да се използва донорска яйцеклетка, но в законопроекта не е включена обратната възможност. Жената има годни яйцеклетки, но съпругът има проблеми и не може да осигури сперматозоид. Това е моето предложение, да се допусне в този случай да се използва донорски сперматозоид. Ситуацията да е симетрична - или с яйцеклетка от жената и донорски сперматозоид, или със сперматозоид на съпруга и донорска яйцеклетка. Като и тези два случая с използване на донорски генетичен материал ще бъдат изключение. Най-стандартният случай, който се очаква, да бъде генетичният материал от двамата съпрузи", уточни Стефани Михайлова.

Тепърва законодателният пакет ще се гледа на второ четене в ресорните комисии. Калина Крумова се надява той да бъде окончателно разгледан и приет в пленарната зала до края на годината.