Когато няма инвестиции, не може да очакваме нови работни места и повишаване на доходите, подчерта в интервю за ТВ "Европа" Божидар Данев, изп. председател на БСК. Той даде примери и анализира проблеми в икономиката и препоръча държавата още да редуцира разходите си. Данев смята, че пенсионната реформа вече е крайно належаща.

- Макроикономическите ни параметри на хартия са ни много добри и са пример за държави от ЕС например по отношение на бюджетен дефицит и т.н. Обаче като стандарт нямаме промяна, като бизнес среда също. Излязоха данните на Агенцията на инвеститорите, има отлив…

- Да, България е макроикономически стабилна. Има и финансова стабилност. Но има смущаващи явление в други индикатори на икономиката – срив на инвестициите, за което вие казахте, както на местните, така и на чуждестранните инвестиции, което води до закриване на работни места, до несъздаване на нови работни места, което веднага по веригата води до намаляване на приходите в бюджета, до намаляване на приходите в НОИ, за създаване дефицити в бюджета НОИ, за невъзможност вдигане на доходите, например на пенсионерите. Едно друго явление, което е също твърде деликатно в икономиката ни – не трябва да забравяме, че България работи в условията на валутен борд – тя не може да ползва един от основните инструменти – монетарният инструмент, да плува умело в бурните турбуленции на кризата, за разлика от една Полша, например, която успя да девалвира валутата си и да се изтегли от кризата. И България в един момент е силно зависима от износа, а сред трите основни инструмента за растежа, за което вие говорите – икономиката да има растеж, едното е износът, за което България успява да се пласира в международното разпределение на труда, като разбира се, сега стои голямата опасност дълговата криза от Европа до какво ще доведе; вторият инструмент са инвестициите, които се сринаха; и третият инструмент е потреблението. Когато говорим за потребление, то веднъж е вътрешното потребление, което е битовото потребление и което не е толкова съществено, а по-съществено е промишленото и инвестиционното потребление, което създава нови работни места, нови възможности за възпроизводство на икономиката и евентуални доходи в икономиката. Това са неща, които показват, че икономиката действително се намира в криза. Когато няма инвестиции, не може да очакваме нови работни места, не може да очакваме повишаване на доходи. И от там всички последващи.

- Нали имаше едни антикризисни мерки, които преди една – две години бяха начертани. Те актуални ли са днес?

- Част от тези антикризисни мерки намират приложението си. Някои не се наложиха в пълната им цялост, например част от антикризисните мерки беше приватизацията на определени предприятия. Беше проблем да се вземе един сериозен заем, взеха се малки заеми от вътрешен ресурс, не се взе сериозен заем, което можеше също да бъде като един от допълнителните катализатори на излизането от кризисната обстановка. Говорихме за продажба на квотите, които имаше България от протокола в Киото. И нищо не стана. Говорихме за бързо връщане на средствата на бизнеса, които държеше държавата. Тя ги предостави с определени закъснения и с определен дисконт, който беше над 7 на 100, въпреки че трябваше да плащаше лихви и санкции за закъснението. Ето виждате, много неща не се свършиха. И на практика стана така, че голяма част от негативите от кризата се поеха както от населението, така и от малкия бизнес. Големият бизнес имаше някакви буфери, определени финансови и други резерви. В момента 48 на 100 от българските предприятия имат 0 заети. Нямаме и създаване на нови фирми.

- И бизнесът искаше спецсъд по обявяване в несъстоятелност. Кажете повече за тази идея и всъщност държавата склонна ли е да прегърне една такава идея?

- Тук се иска доста сериозна намеса и доста промени. На практика динамиката в момента в икономиката е твърде голяма. И когато са бавни процедурите, се замразяват активи на други предприятия и това пречи в икономиката, то пречи и в оборота на капитала, това блокира финансовите потоци. Създават се в момента огромни кухи обеми, особено в държавните предприятия, зад които няма нищо. Вземания, които се водят като активи, а фактически фирмите, които са кредитирани от тези държавни структури, на практика нямат ликвидност да го изплащат. Какви са шансовете, например на "Петрол" или на "Лукойл" да си вземат задълженията от БДЖ, които са в технически фалит. И може ли една държава да остане без държавни железници?

- Не може.

- Да, този въпрос е доста деликатен. Какво стана с активите на Кремиковци? – Кредиторите не бяха удовлетворени и те преглътнаха една огромна загуба и между кредиторите беше Националната електрическа компания. Тоест преди да бъде обявена в несъстоятелност, компанията държа едни кухи активи на вземания, а тези вземания бяха в никакъв случай неликвидни. Подобно ситуация е твърде широко разпространена в българската икономика.

- Какво трябва да направи сега държавата и правителството – да начертае нови антикризисни мерки, но какви?

- Първото нещо, което е най-съществено е, че държавата трябва да намали своите разходи. В отделните сфери има какво да се реже. Ако погледнете последните три години, голяма част от публичните разходи отиват за финансиране на работни места, които вече, за разлика от работните места в реалната икономика, не намаляват или намаляват с много по-малки темпове. Докато местата в реалната икономика, която носи дохода на икономиката, там намалява с много големи темпове. Имаме закриване на 320 хил. работни места в икономиката, а нямаме закриване на съответния пропорционален дял в публичния сектор и трябва да се помисли по този въпрос. Това е първата и основна грижа на правителството – намаляване на разхода. И това добре се разбира от министър Дянков, то води до дефицита в бюджета на НОИ и пенсионното заплащане. Това трябва да бъде решено. Ние сме създали едни изкуствени структури, едни стъклени модели, каквито са чупливите модели на ранното пенсиониране на конкретни категории. Тези модели трябва да бъдат коригирани с цялата тежест на този горчив финансов хап. Ето, сега под натиска на определени кръгове, сме принудени да направим реформа, която беше предлагана преди година и половина. Работата на политиците и правителството е да правят прогнози и политика, а не да субсидират например, обучение по специалности, които не се търсят на пазара на труда. Затова няма как да очакват сигнал от бизнеса коя специалност да се изучава и коя не, защото решенията не се вземат от бизнеса.

- Кога да стартира според вас пенсионната реформа – от догодина или от 2021 г.?

- Ние предложихме преди 15 месеца този модел. Предложихме да вървим с малка стъпка – по 3 месеца трудовият стаж и възрастта. Не се прие тогава. Отложи се за 2021 г. Но икономиката вече ни притиска. Притиска ни основно демографския проблем, намаление на работните места, за което никой не говори – т.е. няма да плащаме осигурителни вноски и третото нещо е миграцията. Общо взето в момента е 1,40 работещи дават вноски за пенсионерите, но голяма част от тях не са в реалния сектор и те консумират на практика част от данъците на държавата, които са в публичния сектор, а само един работник храни на практика един пенсионер, тези, които на практика произвеждат реалната добавена стойност.

- Колко трябва да е това съотношение?

- То би трябвало да бъде... на принципа на солидарен стълб говоря, над 2, ако искаме да имаме стабилна пенсионна система. Но рано или късно проблемът с пенсионната система трябва да бъде решен.

- Къде виждате, че ще се стигне до консенсус в Тристранката по темите, които коментирахме?

- Националният съвет за тристранно сътрудничество е консултативен орган. Там се напипват настроенията, но решенията са на правителството.