Държавата да връчи кредитни карти с определена сума на всички работници с ниски доходи, които искат да се учат. По този начин те ще могат да усвоят професия или да повишат квалификацията си. Щом завършат съответния курс, след половин година, вече на нова длъжност и с по-висока заплата те ще трябва постепенно да върнат кредита на държавата. Предложението е на КНСБ, но се обсъжда и от социалното министерство и ще влезе за дискусия в националния съвет за тристранно сътрудничество.

Според изпълнителния секретар на синдиката Юлия Симеонова с тази мярка България ще мине по-напред от последното място в ЕС по квалификация и т.нар. „учене през целия живот“ на своите граждани. Според статистиката у нас едва 1,3% от хората между 25 и 64 г. са изкарали някакви курсове за обучение, докато средно в ЕС това са направили 9,5%. Според стратегия „Европа 2020“ обаче и българите барабар с останалите учещи европейци ще трябва да достигнат до 15%. По равнище на неуки и нискограмотни България е с два пъти по-високи показатели от средните за ЕС - 41% при заложени за 2020 г. 15%. Според КНСБ и ранно напускащите образователната система са с 5% над заложените в стратегията показатели.

Заради това синдикатите настояват да се създаде специален Национален фонд за обучение, в който вноски да правят и работодателите

Всеки икономически сектор обаче да има специфична сума в зависимост от характеристиката на производствата си.

Според Юлия Симеонова, ако държавата помага на ниско платените с кредитните карти, хората с високи доходи могат доброволно да внасят определена сума, която да използва през трудовия си живот за различни форми на обучение.

Те сами ще си откриват лични сметки и ще решават колко пари да заделят, но когато в тях се натрупа определена сума, държавата може да довнесе още нещо отгоре. Например в Австрия на петата година хазната брои на всеки с подобна сметка по 240 евро, твърди Симеонова.

Другото предложение е парите, изхарчени за повишаване на квалификацията, да се приспадат от данъчната основа и така да се намалят налозите. Освен това може да се използва опитът на скандинавските страни които намаляват данъците всеки път, когато човек си купува нов компютър или определен вид техника, свързана с образованието.

Когато училищата организират курсове за ограмотяване или квалификация на възрастни, държавата също да им изплаща определена сума за всеки „ученик”.

Според експертите обаче образователният пазар трябва да предлага специалности и професии с висока добавена стойност, което да мотивира хората да повишават квалификацията си. Остава въпросът дали икономиката е готова да назначава квалифицирани работници, или все още търси хора главно за груба физическа работа, коментират те.