Светлана Дякова от Фондация „Радост за нашите деца“ е номинирана за "Човек на годината", затова, че е любяща майка, че защитава правата на всички родители да полагат грижи за децата си, че отстоява правото си да поема отговорността за създадения от нея живот. Варненката е майка на дете с трайни увреждания, отглежда болното си детето си с 213 лв на месец, време в което дори не й тече трудов стаж. Номинацията и за "Човек на годината" е от Национален алианс „Усмихни се с мен“ и "Движение на българските майки" със следните мотиви:

„Номинираме Светла Дякова за Човек на годината, заради смелостта, силата и самоувереността, с която защитава и се бори за правата на всички родители на деца с увреждания в България.

За правото си да полагат отговорна и любяща грижа, и за децата си с увреждания, в семействата си.

За правото си на родители и граждани, изпълняващи изискванията на българското законодателство да полагат добри грижи за отглеждането, израстването и развитието на децата си, без да бъдат нарушавани и техните лични човешки права на труд, реализация и достоен живот в общността им.

За правото на недискриминация, поради отговорно и съвестно изпълнение на родителските и семейни отговорности и задължения.

За правото да защитаваш правата и най-добрите интереси на децата си, семейството си и личните си човешки права.

За правото да поемеш отговорността за създадения от теб живот, да защитаваш правата, интересите, достойнството, здравето и развитието на детето си, като съхраниш себе си, своето здраве, личност и достойнство.

Българските родители имаме нужда от примери като Светла, за да осъзнаем правата си и възможностите които имаме, за да ги защитаваме и отстояваме.„

Фондация „Радост за нашите деца” – Варна е подала жалба пред Комисията за защита от дискриминация, в която твърди множествена дискриминация спрямо биологичните родители на деца с увреждания, като дискриминацията е на нормативно равнище: – в Закона за интеграция хората с увреждания (ЗИХУ) и в Закона за закрила на детето (ЗЗакрД). В жалбата фондацията сочи следния пример за дискриминация – биологичен родител на дете с увреждания с 50 и над 50 на сто намалена възможност за социална адаптация, който обгрижва детето си вкъщи, а не го е оставил в държавна институция, получава (съгласно чл. 43 от ЗИХУ) 70 на сто от минималната работна заплата, но не му се води трудов стаж, няма право на отпуск, не е осигурен за всички осигурителни случаи. В същото време, съгласно нормите на ЗЗакрД, лице, което работи като „приемен родител” на дете с увреждания получава адекватно трудово възнаграждение, има право на платен годишен отпуск и допълнителен отпуск за ненормирано работно време, положеният от него труд се счита за трудов стаж, той е осигурен за всички осигурителни случаи. В жалбата се сочи още, че приемният родител получава средства за издръжка на дете с увреждания, чийто обем зависи от възрастта на детето, а биологичния родител не получава такива средства. Жалбата е срещу министъра на труда и социалната политика.