Противно на наложилото се впечатление в комисията се работи непрекъснато, но липсва системна кампания за представяне на дейността й пред погледа на потребителите, разясни Веселин Златев, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), в предаването "Под лупа" на ТВ "Европа". Гостът подчерта, че подадените по електронен път жалби ще се обработват по-бързо и коментира някои проблеми в работата на комисията.

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

- Два пъти по-бързо ще се обработват подадените по електронен път жалби в Комисията за защита на потребителите. Освен това гражданите вече могат да следят онлайн на какъв етап е движението на техните жалби, в коя дирекция точно се намират, кой служител в момента работи по тях. Трудно ли беше да се внедри това, какво костваше на комисията? И какъв ефект очаквате?

- Ефектът, който очакваме, е най-съществената част от внедряването на тази нова система. На първо място ние мислим, че по този начин ще повишим доверието на българския потребител към нашата комисия. На второ място ние ще дисциплинираме нашите служители, които ще се чувстват по-отговорни, защото ходът на жалбите ще може да бъде проследяван онлайн.

- В рамките на колко време ще трябва да се отговаря на жалбите от вашите служители?

- Досегашният срок е три месеца. Тогава, когато вашата жалба е изправна – в смисъл, съдържа всички необходими атрибути, за да направим ние своята проверка, тази проверка приключва до 10 дни. Но тези случаи са редки, защото твърде често в жалбите липсват необходимите атрибути, за да се започне работа по тях. Например, не се сочи името на търговеца. Липсват данни за произхода на стоката дотолкова, доколкото тя е закупена от соченият търговски обект. Всичко това може да бъде направено, това изисква време, ние изпращаме на жалбоподателя съответното съобщение, с което да допълни оплакванията или да докаже част от необходимите твърдения за нас, след което започва работата по разследването. Това са правоприлагане по смисъла на закона, ние искаме обяснение от съответния търговец или производител, правим проверки и констатираме в месечен срок – най-късно, отговаряме и на жалбоподателя, и на търговеца съответният вид нарушение, ако се констатира такова. Новата система ще даде наистина възможността за едно периодично следене от страна на българския гражданин на това, как се работи върху неговият проблем.

- Досега като че ли хората нямаха доверие на КЗП и търсиха връзка с неправителствените организации, които работиха в тази насока. Вие останахте ли с такова впечатление?

- Аз бях с такова впечатление докато не започнах работа в комисията. Между другото, впечатленията не са съвсем пълни, защото виждам, че се работи много сериозно, ние разполагаме с много добри специалисти, работи се понякога събота и неделя. Онова, което сякаш ни липсва към този момент, е една добра изява, една постоянна кампания, която да тече към ушите и очите и към съзнанието на българския потребител, а не наблюдаваната кампанийност досега – по време на празници, по време на активен туристически сезон. Ние имаме годишна утвърдена план-програма, която не може да се сведе до знанието на хората...

- Не би било редно да я съобщавате.

- Да, защото ще се изгуби ефектът от планираната проверка, но се работи активно и по подадените сигнали. И ще ви кажа, че между 62 % и 63 % от случаите ние констатираме, че гражданите са прави. Това би трябвало да проговори нещо на нас, като потребители, че жалбата, отправена до КЗП, има своето основание. Тя в повечето от половината брой случаи е уважена. На българинът не му трябва да познава целия закон, а да знае къде и как може да се оплаче. Законът за защита на потребителите е променян през последните години 12 пъти. Дори за един добре образован човек, включително и юрист, това би било предизвикателство да се справи наведнъж с всички законови текстове и регламенти, които са там. Почти всичките тези промени са продиктувани от нови европейски регламенти, които са задължителни за България като равноправен член на ЕС и са влезли в съответния текст на закона. Но трябва да знаем, че формирането на потребителската култура не може да стане за един или за два дни. Трябва да бъдем малко по-агресивни в съзнанието си на потребител.

- Какво заварихте преди малко по-вече от месец, когато оглавихте комисията? Къде са най-големите пробойни?

- Един сериозен проблем, който и към настоящия момент не можем да решим, е голямото текучество. Не искам да навлизам в подробности да говоря за финансови въпроси, защото ще бъда поредният, който го прави, и не ми се ще.

- Текучество на служители ли?

- Да. Обикновено при нас започват работа млади хора, които, като придобият известна квалификация и опит, отиват на друго място, защото заплатите са ниски. Това е сериозен въпрос, но аз разбирам, че той в никакъв случай не може да бъде решен в рамките на тези кризисни години.  Нашите служители ползват и допълнително материално стимулиране, но така или иначе, в сектора това са едни от най-ниските заплати.

- Кажете колко е.

- Средната заплата в комисията е около 500 лева. Заплатите на директорите на дирекции са около 1000 лева, но в никакъв случай не искам да кажа, че това е най-важното. По-важното е, че комисията беше изградена в образа на българския потребител като нещо излишно.

- Нека да припомня кои бяха големите пробойни през последните години...едната е мобилните оператори, това беше и най-тежката битка. Какво се случва сега и там урегулираха ли се нещата?

- Такова е поведението на почти всеки монополист на пазара. Няма разлика, макар че нямам преки впечатления за това, което се работили в комисията в предходните години по отношение на мобилните оператори. В този период от време, в който оглавявам комисията, усещам един по-добър климат във взаимодействията между нашата комисия и Комисията за регулиране на съобщенията. Ние работим с почти всички комисии, с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, работим с агенция „Митници”. Съществуват някои стари закачки - нашата комисия и КРС са си прехвърляли топката по определени въпроси, стигало се до юридически спорове кой е компетентен да се произнесе, а от това са страдали българските потребители. Мога да кажа, че към този момент проблемът с българските мобилни оператори не е решен. Тук можем да разчитаме на лоялна конкуренция при поява на нов оператор.

- А при другите монополисти на какво да разчитаме – говоря за ВиК, газификации, ток?

- Една голяма част от жалбите – някъде около 20 % са адресирани точно против тези монополи. Тези жалби неоснователно са адресирани само до нас. Самата Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е компетентна да се произнася по тези въпроси. Ние осъществяваме някакъв контрол само относно общите текстове и правила, фиксирани в закона за защита на потребителите. Така че тези жалби, които са около 20 % постъпили при нас, ние препращаме към съответните държавни комисии. Ние нямаме експертния състав, а и нямаме законовата възможност да се произнасяме по спорове между топлофикации, енергопреносители и т.н.

- От едномесечния ви опит какво ви се струва, че може да се направи още?

- Трябва да прилагаме закона такъв, какъвто е, а той е достатъчно добър. Той позволява да се санкционират определен вид нарушители и нарушения и в никакъв случай споменатите монополисти не правят изключения от това.

- Добре, тук не трябва ли да се върви в посока по-високи санкции и някаква диференциация за глобите на различните монополисти?

- Ние трябва да работим за повишаваме на културата на българския потребител, но ние можем да бъдем един ефективен стълб, около който да се гради културата на българския производител, на българския търговец. Трябва да засилим онова, което в обикновения живот наричаме превенция. Санкционната част е налице. Превенцията не бива да изостава зад предконтролната дейност.