На 8 март 1971 година в “Медисън скуеър гардън” в Ню Йорк се играе боксова среща, която с пълно право е наричана “Мачът на века”. Един срещу друг се изправят световният шампион Джо Фрейзър и непобеденият до този момент Мохамед Али, преди това известен като Касиус Клей. Мачът е с рекордния за онези времена фонд от 5 милиона долара, разделен по равно за всеки от боксьорите.

Мохамед Али, смятан от мнозина за най-великия боксьор, ако не и спортист на всички времена, е овакантил титлата в тежката категория през 1967 година, когато, изтъквайки религиозни причини, отказва да бъде мобилизиран в армията на САЩ и да отиде да се бие във Виетнам.

В негово отсъствие  Джо Фрейзър успява да обедини титлите в двете версии – WBA и WBC, след победа с нокаут срещу Джими Елис през 1970 година и една година по-късно се изправя срещу Али в защита на титлата си.

Мачът е сред най-кървавите в историята на бокса и отдавна се е превърнал в класика. След кратко дебнене двамата почват здраво да се налагат, като Фрейзър, залагайки на стила си, който му позволява да избягва повечето от атаките на съперниците си, постепенно започва да трупа точки. Фирменото му ляво кроше все повече тормози Мохамед Али, а кулминацията идва в последния 15-и рунд, когато бившият шампион е повален на ринга и изглежда, че Фрейзър ще спечели поредната си победа с нокаут (общо 28 в кариерата от 37 срещи). За всеобща изненада Али обаче се изправя и доиграва мача, но губи с единодушно решение на съдиите.

След двубоя и двамата боксьори влизат в болница.

Жестокото съперничество между двамата продължава с мач през 1974 година отново в Ню Йорк. Междувременно Фрейзър вече е загубил титлата от друга легенда в бокса – Джордж Форман. Този път Мохамед Али взема реванш и печели в 12-ия рунд, след което побеждава и Форман и си връща титлата световен шампион.

Много зрелищен е третият мач между Фрейзър и Али, игран през 1975 година в административната столица на Филипините Кесон сити. Мачът е гледан на живо от 28 000 души и от около 700 милиона по телевизията.

Двубоят е предхождан от невиждана дотогава словесна агресия, предимно от страна на Мохамед Али. Той нарича съперника си “горила”, “Чичо Том” и отправя към него откровено расистки обиди, което е странно, понеже и двамата боксьори са чернокожи.

Камбаната за първи рунд прозвучава в 10,45 мин. вечерта.

„Беше 50 градуса”, припомня си Фрейзър. „Биехме се един срещу друг, но и с горещината.”

Омразата помежду им не позволява на нито един от двамата да отстъпи. Не става въпрос за титлата, води се война. Треньорът на Фрейзър – Еди Фъч, прекратява мача след 14-и рунд, когато Фрейзър е вече на стола си с лице, толкова подуто, че е буквално сляп. В същото време Али се моли на своя екип да срежат и свалят боксовите му ръкавици.

По време на загрявката преди мача Али се държи с Фрейзър неприкрито презрително, наричайки го „грозна и тъпа горила”. Известно е, че непрестанно прекъсвал тренировките му. В интервю, два дни след като пристига в Манила, Али заявява: „…Казаха ми, че ще се бия в Манила, затова написах стихотворение: „Ще е тръпка, и готино, и убийствено, когато смачкам тази горила в Манила…“, след което изважда гумена кукла на горила и казва, че това е душата на Джо Фрейзър.

Четири десетилетия след този паметен двубой, на 8 ноември 2011 година, Джо Фрейзър почина от рак. Той прекара последните години от живота си, живеейки над западнал гимнастически салон в краен квартал на Филаделфия, тренирайки млади боксьори, далеч от славата и парите, които има титаничният му съперник дори и след като е престанал да се бие на ринга.

За своя чест Али каза: “Светът загуби един велик шампион. Винаги ще помня Джо с уважение и възхищение. Моите съболезнования към семейството и близките му".

Което доказва, че боксът винаги е бил спорт за джентълмени.

Джо Фрейзър беше един от тях.