Ново изследване показа, че тези нощни летци са първите бозайници, при които е установено наличие на свръхбързи мускули, съобщи "Нешънъл джиографик". Открити при някои змии и пойни птици, тези мускули на прилепите се намират в областта на гърлото и правят възможно ключово действие в ловното поведение на прилепа: ехолокацията. При нея той изпраща напред звукови вълни и прослушва ехото, откривайки плячката.

Когато прилепът е близо до насекомо, той изпраща около 160 "писъка" в секунда. Откритието обяснява как са възможни толкова бързи писъци. "Тези мускули принадлежат на рядката група на свръхбързите мускули, но те също така налагат и някои ограничения на прилепа" - заяви ръководителят на изследването Коен Елеманс, биолог от Университета на Южна Дания. Той обясни, че макар и бързи, мускулите ограничават прилепа до краен брой "писукания" за единица време, а би трябвало да се очаква, че ако бе способен на още по-бързо издаване на звуци, той би имал и по-голяма полза, тъй като ехото на повече звуци му дава по-детайлна информация.

При експериментите си учените пуснали Даубентънови прилепи в клетка, в която те трябвало да летят към нанизани на корда червеи за храна. Звуците на ехолокацията на прилепите били записани със сложна апаратура. Били измерени както моментите, в които прилепите издават писъци, така и моментите, в които ехото достига до ушите им. Екипът подозирал, че честотата на издаване на звуци е ограничена от необходимостта да се обработи постъпващата с ехото информация. Това значи, че ако прилепът изпищи отново твърде скоро, той няма да може да чуе ехото от предишния звук и ще изгуби следите на плячката си.

Всяко ехо се връщало при прилепа за 2,5 милисекунди, но въпреки това той "изчаквал" цели 6 милисекунди преди следващия писък. Според Елеманс това е твърде много време. Това значи, че прилепите физически не са в състояние да пищят по-често, а не че умишлено чакат дълго за ехото.

След това учените взели супербързи мускулни влакна от ларинкса на прилеп и измерили механичните способности на тази тъкан чрез въздействие с електричество. Те установили, че ларингиалните мускули могат да ускорят движенията до 180 повторения в секунда, но не и над тази граница. Това отговаря и на честотата, с която прилепите издават звуци при ехолокация.

Откритието ще допринесе за усъвършенстване на разбирането на еволюцията на мускулите. Сега учените имат основание да сравнят генома на прилепа с този на пойните птици и змиите и да открият къде и как са се развили мускулите. Според Елеманс именно способността за високоинтензивно издаване на звуци, заедно с ехолокацията и способността за летене са помогнали на прилепите да процъфтят след първата си поява на Земята преди около 50 милиона години.