Предстои Ви приключение за времето, когато останалите тук-там червеникави листенца потъват в сивотата на гъстата мъгла. В гората е тихо, а Снусмумрик, Хемулът, Филифьонката, хомсчето, Старчето се събуждат от сън. Странни, но и много мили са героите на Туве Янсон. Един от тях- Старчето Ви очаква на 26 октомври в две представления от 17.30 ч и 19.30 ч. в уютния Детски куклен театър „Щурче” (улица „Ангел Кънчев”33 А).

Моноспектакълът е авторско откровение на актьора Румен Гаванозов. Неговото вълшебно пътуване в света на доброто е с награди от фестивалите: „Двама са малко, трима са много”- Пловдив, „Златният делфин”, Варна за сценична адаптация”,„Златният делфин”, Варна – за цялостен спектакъла,спектакълът е носител и на „Икар” 2004.

Ако проследим творческата биография на Румен Гаванозов ще ни направи впечатление че паралелно с успешните авторски спектакли, на сцената на Столичния куклен театър, той участва в проектите на едни от най-успешните съвременни куклени режисьори като Катя Петрова, Весела Кунчева, Яна Цанкова и др.

„В края на ноември”, Старчето симпатично похапва кисели краставички, понякога обърква реалността със сънищата си и обратно, трудно свиква с новостите на живота и затова е подозрително към всеки нов „зов за тръгване” по пътя на неизвестното...,но така май е с всеки възрастен, нали? Заедно със Старчето на сцената е и самият актьор, който е партньор на фантазиите и приключенията на този симпатичен герой. Сценографията и куклата са дело на Станислава Кръстева, а екипът на спектакъла ни въвежда в света му така:

„Нагоре, нагоре и надалече… Това е една история за пътя. Пътят, по който всеки от нас поема, още щом се роди. През по-голямата си част това пътуване е неосъзнато и продължава да се случва въпреки това. Но в редките мигове, в които ни се даде възможност да проумеем смисъла, разбираме, че въпросът не е къде ще ни отведе този път, а как ще го извървим.Неизбежно, необратимо, неотложно е всичко, което се случва на героя. Много често живеем с представите за бъдещето или спомените от миналото. Човек е склонен да „отлага” настоящето. За Старчето (както той сам се назовава), това е невъзможно. Той няма минало (макар че е на сто години), тъй като почти нищо не помни. Забравил е предназначението на повечето предмети и сега се налага да ги преоткрива наново. Неизбежно е. Оказва се, че не всичко си заслужава да се помни, но има и важни неща – „това е Клен, него няма да забравя”. Тази безнадеждна забрава всъщност е една добра възможност да се прости с всичко, което му създава усещане за повторяемост. Да се откъсне от задръжките на миналото. Да започне отново да мечтае. Да осъзнае единственото, което има смисъл – този миг. Ново име, нови приятели, ново желание да пътува… „ще отворя чадъра и ще затворя врата зад гърба си, след сто стари години”. А накъде ще тръгне – пътят знае. Вече спокоен като ходещо дърво, чиито листа не потреперват, ще потъне в гората, с хиляди километри тишина, пред себе си…

Кръгът се затваря… „защото времето лети и страхотно завива в нощта”- Дж. Ленън „

„Буден ли съм или сънувам?” – макар и на повече от сто години Старчето си остава дете, с широко отворени сетива към света!

Цена на билетите: 6 лв.