Спартак инкасира кошмарно представяне от началото на сезона в Източната Б група. Едва ли и най-големите песимисти са допускали и в най-смелите си прогнози, че след първите 8 кръга отборът ще е на предпоследното място във временното класиране с актив от едва 6 точки. Разликата от 10 точки от първия Етър не е толкова голяма, по-притеснителното е играта на варненци. Спартак здраво е дръпнал ръчната от началото на сезона. След 8 изминали кръга отборът няма игрови облик и ясна представа как да превземе противниковата врата. Отборът издиша физически и това е видно през второто полувреме. 5-те отбелязани гола звучат също толкова отчайващо, колкото и инкасираните 12 в собствената мрежа. На фона на бледото представяне за капак се струпаха куп контузени, което направи картинката отчайваща. Паузата в първенството дойде навреме заради пълния лазарет, но няма съперник за контролна среща. Учудващо звучи фактът, че ръководството не е взело до момента мерки и не е наложило санкции за слабото представяне на отбора... Или поне официално не са афиширани такива.

Изграждането на терени, нов спортен комплекс, модернизиране на базата крайно контрастират с посредствената игра и слабите резултати на отбора. Стигна се до оставката на старши треньора Димитър Трендафилов още в събота след загубата от Добруджа. Очевидно е, че той не успя да оправдае гласувания му кредит на доверие- резултатите говорят сами за това. Наставникът сам осъзна, че не може да извади отбора от игровата криза и сам взе решение да се оттегли. Тимът се води временно от играещият помощник треньор Диян Дончев и не е ясно докога ще е така. Фактът, че Трендафилов продължава да идва по време на заниманията на футболистите, но гледа отстрани говори, че шефовете не са му дали ясен отговор за неговото бъдеще. От друга страна Диян Дончев също не е уведомен той ли ще води тима и дали ще е временен вариант, докато се намери опитен специалист. Спартак има спешна нужда от треньор и досега вече трябваше да е ясно кой е той, за да има възможност да се възползва от двуседмичната пауза, за да опознае отбора и да започне да въвежда промени и налага своята футболна философия.

Сериозно трябва да се помисли и за терена. Много зачестиха контузиите именно заради лошия твърд и неравен терен на стадион „Спартак”. Дори футболисти на противниковите отбори се жалваха, че трудно се играе футбол тук. След 90 минути на терена играчите се чувстват така сякаш са трамбовали изсъхнал цимент по наклонена плоскост.

И накрая...феновете. Каквото и да си говорим, с каквито и футболисти да разполага един отбор, какъвто и бюджет и бази да има... без феновете е за никъде. Обидно е стадион „Спартак” да е огласян от песните на запалянковци на противниковите тимове, които се чувстват като домакини тук по време на мач. Крайно време е клубните шефове, заедно с футболистите да седнат на една маса с феновете, за да се изчистят доколкото е възможно разногласията, всеки да направи необходимите компромиси и Спартак Варна да чувства подкрепата на всички онези които го обичат. Фактът, че фенове, които през годините и есен, зиме, пролет и лете са пътували стотици километри, за да се радват и страдат заедно с любимците си навън и у дома, сега ги няма на стадиона и отборът играе пред празни трибуни звучи болезнено и толкова нелогично...