Меркурий е осеян с ями, които не приличат на нищо познато досега в Слънчевата система, показаха последни наблюдение на сондата на НАСА "Месинджър", съобщи "Ню сайънтист". Те могат да променят представите ни за процесите, които протичат на планетата и които са още активни. Със сигурност ще се промени представата за Меркурий като за обикновена скала, обикаляща около Слънцето.

"Фактът, че тези неща са там, предизвиква голяма изненада" - призна Дейвид Блюит от Лаборатория по приложна физика към университета "Джон Хопкинс" в Лоуръл, Мериленд.

"Месинджър" прелетя около малката планета три пъти, преди да се настани в орбита около нея на 18 март. Тези облитания - първите две през 2008 и 2009 г. - установиха, че някои кратери са изпълнени с неидентифицирана ярка материя. Сега, след като прекара повече от една меркурианска година (88 земни дни) в орбита, камерата с висока разделителна способност на "Месинджър" разкри, че мистериозните ярки "кръпки" представляват групи от плитки, заоблени ями с несиметрична форма. Всяка такава кухина е с диаметър от няколоко десетки метра до няколко километра и, според планетарните стандарти, са млади по произход.

Други прибори на сондата установиха, че скалите на Меркурий съдържат много повече летливи елементи, отколкото се очакваше. Блюит смята, че кухините са се образували когато тези елементи, които лесно се изпаряват, са освободени от повърхността, оставяйки след себе си гъбести, чупливи почвени структури, които после се срутили.

Летливите вещества вероятно са се натрупали в "джобове" от вулканичните изригвания, които са ставали по време на дългите студени меркуриански нощи. При този вариант летящите елементи от вулканичните газове са замръзвали до твърдо състояние и са погребани под потоците от лава. По-късно метеоритен удар оголва втвърдените елементи, излага ги на слънчевото влияние, те се изпаряват и оставят срутванията след себе си.

Има и хипотеза, според която летливите вещества се крият под повърхността на планетата, но това противоречи на теориите, опитващи се да обяснят голямата плътност на Меркурий. Според тях тя се дължи огромно метално ядро с маса около две трети от тази на планетата.

Друга теория предполага, че в ранния живот на космическото тяло Слънцето е изпарило част от скалната повърхност. Има и хипотеза, според която голяма протопланета е "чукнала" Меркурий във фазата на формирането му, отнасяйки на мястото на контакта външните слоеве на повърхността. И при двата варианта нагряването впоследствие би освободило и пратило в космоса летливите вещества от повърхността.

Фактът, че на Меркурий бяха открити повече летливи вещества от очакваното, връща в началото теоретиците, които се опитват да моделират миналото му. "Хората, които се занимават с проблемите на формирането на планетата, ще трябва да се върнат към чертожните си дъски" - обобщи Блюит.