Премиерата на „Залезът на безкрайността” във Варна обещава разтърсващо преживяване и за младата публика, и за философски настроените фенове на експеримента.

След като през пролетта популярната формация за съвременен уличен танц „Тhe Center” събра 300 танцьори на една сцена в масовия спектакъл „Аз, Тhe Center”, сега младите артисти си запазват територия и на високата сцена на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна.

На 9 октомври във Филиала на театъра ще бъде премиерата на новия им проект „Залезът на безкрайността”. Спектакълът е позициониран като физически театър и наистина надскача рамките на хип-хоп културата.

Философски прозрения, психологически анализи, комуникационни провокации и директен поглед към агресията повличат зрителя в дълбинните етажи на телесно-мисловните водовъртежи в една младежка общност.

Хореографията е на The Center, постановката - на Георги Goosh Енчев, който е и продуцент на спектакъла, режисьор е Станимир Енчев, а драматург - Елица Матеева. Музиката е на Георги Jo Георгиев, а костюмите – на Росица Маринова. На сцената са 14 млади артисти, които се превръщат в единен взривоопасен енергиен център, защитавайки убедително името на формацията.

Как „Тhe Center” стига до този спектакъл, разказва драматургът Елица Матеева:

„Нашата история започна преди една година. Не се познавахме и не знаехме какво ни очаква. Искахме чрез движение да покажем страховете, копнежите, надеждите и любовта си към света. Отначало фантазирахме, като деца с присъщото на малкия човек любопитство се втурнахме в дълбокото, в едно трудно и недостижимо време и пространство, когато Земята и Бог са били едно - организъм. Задавахме си въпроси: как и защо е възникнал СВЕТЪТ, сами ли сме „тук и сега”, кои сме в лабиринта от стремежи, експерименти?

Разговаряхме, попълвахме анкети, постепенно се откривахме, отначало плахо, неуверено, лист по лист, телата ни се докосваха, тренираха се на търпение и толерантност едно към друго. И така измислихме една съвременна приказка за създаването на Света и за мястото на човека в него. Гледахме кино (фантастика, анимация), вдъхновявахме се от картините на Салвадор Дали, Макс Ернст, слушахме звуците на Природата, сънувахме, някои от нас рисуваха сънищата си... По време на всяка репетиция се опитвахме да назовем усещанията си, да им даравяме плътност с физиката на телата.

Предстои Ви пътуване чрез средствата на физическия театър, в който съвременните тенденции на танца и движението се пресичат с драматургическото начало. В това пътуване почти не се говори на сцената, тук няма да видите актьори, които играят роли, защото тук няма роли, в това пътуване всички сме едно ТЯЛО, всички сме ЧУВСТВО, ЕНЕРГИЯ!

Нарекохме пътуването „Залезът на безкрайността”, защото вярваме, че отвъд материята, отвъд времето, отвъд пространството съществува НАЧАЛО. Някога този видим свят ще достигне финала си, ще се изчерпи и онова, което днес определяме като безкрайност ще бъде изтрито от настоящия ни език. Когато настъпи „ЗАЛЕЗЪТ” вероятно ще се случи и онзи финал на нашето пътуване: телата ще възстановят близостта по между си, ще се търсят, ще се докосват и ще прескочат човешкото разбиране за БЕЗКРАЙНОСТТА.”