Проф. ИВАН Т. ТОДОРОВ, адв. НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ

В България 200 000 семейства искат да имат деца, но не могат. При оплождане ин витро успеваемостта е само 20-25%. В някои световноизвестни клиники тя достига 40%. Най-честата причина за неуспешно зачеване по метода ин витро е отхвърлянето на оплодената яйцеклетка от имунната система на майката.

В по-голямата част от тези случаи единственият начин да имаш свое дете е яйцеклетката на жената да се оплоди със сперма от желания от нея партньор, оплодената яйцеклетка да се имплантира в друга жена, която да износи плода.

При заместващото майчинство биологичната майка на детето има жизнеспособни яйцеклетки, но поради здравословни проблеми не може да износи бременността. За майка се смята биологичната майка на детето - т.е. жената, която е предоставила яйцеклетката. Детето носи генетичната информация на майката, от чиято яйцеклетка е произлязло. Сурогатната (заместваща) майка само износва детето.

Към момента тази практика е разрешена в Австралия, Великобритания, Гърция, Дания, Канада, Украйна, Беларус, Грузия, Русия, много щати на САЩ, вкл. столицата Вашингтон, Белгия, Холандия, Испания, Япония, Индия, ЮАР и др. В част от тези държави сурогатното майчинство е превърнато в доходен бизнес (Украйна, Индия, Русия, Южна Африка, Беларус, Грузия). Там можеш да си поръчаш сурогатна майка дори по интернет и според наличен ценоразпис.

Но България е сред държавите, в които сурогатното майчинство е забранено. С аргумент, че причинявало огромна мъка, защото майките, дали утробата си под наем, се привързвали инстинктивно към роденото от тях дете в момента, в който го видели. Изследванията и практиката обаче не показват такава драма при повечето от сурогатните майки. Предупредените от тях, че износват чужд плод, нямали очаквания и преодолявали евентуалното привързване към бебето. Освен това детето веднага се предава на биологичната майка и износилата детето жена нямала физическо време да го оцени като свое.

Основният акцент в законодателните промени за въвеждането на заместващото майчинство и у нас е върху Закона за здравето и Семейния кодекс.

В първия са очертани условия, при които една жена може да се ползва от заместващо майчинство. Те са най-вече здравословни - например безплодие. Но извън тях се предвиждат и ред други изисквания като задължително българско гражданство на единия от биологичните родители и разрешено трайно пребиваване на територията на страната на другия родител; участие в специализирана програма за психологическа помощ, съгласие на съпруга и др.

Освен тях са въведени и редица изисквания и ограничения за заместващата майка: тя трябва също да е българска гражданка, да е между 21 и 43 г., да е в добро физическо и психическо здраве и др. Загадка е обаче защо сурогатната майка трябва да е българска гражданка, след като в много случаи се оказва по-лесно, по-евтино и по-надеждно да се намери сурогатна майка от чужбина.

Друго изискване - една жена да бъде заместваща майка до три пъти, цели практиката да не се превръща в бизнес. Добре, но къде не е? Например една сурогатна майка в Украйна получава към 20-25 хил. евро за 9-те месеца бременност. В САЩ сумите са многократно по-големи.

Логично е да си зададем и въпроса защо да е бизнес например проституцията в България, когато няма сводник, а да печелиш пари като заместваща майка е нещо лошо? Това не е решение на проблема на бездетните. Обратното - такива родители хем по-трудно си намират сурогатни майки, хем тези с недостатъчно средства да издържат семействата си да не могат да си ги доставят.

Ясно е, че без регламентиран пазарен подход към сурогатното майчинство няма да има масово приложение на този метод за бездетните двойки. При сегашната предложена регламентация пак ще има плащане, но ще е прикрито - с всички рискове от това излишно усложнение.

Основни разногласия породи и въпросът дали заместващо майчинство да се допуска само за съпрузи, както предлагатвносителите, или и за неомъжени жени. С какво обаче са по-лоши неженените от женените? Сред младите хора в България живеещите без брак вече са повече от живеещите в брак. Защо да бъдат дискриминирани?

Аргументът, че наличието на брак щяло да осигури на новороденото дете още един дължащ издръжка родител - бащата, е жалък. Бащинството може лесно да се заявява още при процедурата за оплождане на яйцеклетката. Иначе се установява чрез припознаване на детето, което отнема минути, поне в 99% от случаите. Ако пък бащата не признае детето, бащинството се установява чрез несложна съдебна процедура.

Иначе забраната самотните майки да имат деца чрез сурогатни майки е не само дискриминация, но е и близка до геноцид, защото оставя тези жени без поколение.

Основен проблем пред вносителите на законопроекта е да се предотвратят възможностите за изнудване на биологичните родители от заместващата майка. Това е проблем например в САЩ и Великобритания, където с години се водят дела за родителските права върху родените по този начин. Този проблем ще бъде елиминиран с измененията в Семейния кодекс за произхода от майката, като принципът, че майка на детето е жената, която го е родила, ще бъде променен за случаите на заместващо майчинство. За тях ще се предвиди изрично, че майка ще бъде не родилата детето жена, а тази, от чиято яйцеклетка е заченато то. По този начин родителските права върху детето ще възникват с раждането му директно за биологичната му майка.

Биологичните майки при заместващо майчинство ще имат същите права на видовете отпуски за отглеждане на дете като останалите майки. В процес на изготвяне е и проект на промени в Наказателния кодекс, с които ще се предвидят наказания, ако заместващите майки се опитат да премахнат плода, освен при опасност за здравето и живота им. Санкции ще има и при опит за бягство с плода с цел да го родят в друга държава...

Към този момент пакетът законодателни промени има одобрението на мнозинството парламентарно представени партии, а така също и на комисиите в парламента и се очаква да бъде приет на първо четене в пленарната зала.

* Адв. Вълков е участвал в изготвянето на законопроекта