Сурогатни майки да стават само жени на възраст до 48 години, ако биологичните родители искат да кандидатстват за финансиране на процедурите по асистираната репродукция от държавата. Това задължение ще обсъдят и гласуват в здравната и социалната комисия депутатите идната седмица, стана ясно по време на дискусия на проектозакона за заместващото майчинство в парламента вчера. Най-ниската възраст на кандидатката е 18 години, т.е. тя да е пълнолетна, но да има поне едно живородено дете.

Специално създаден фонд или Фондът „Ин витро” ще поемат манипулациите по самата асистирана репродукция, обясни народната представителка от „Атака” Калина Крумова, която е инициаторка за закона. Тепърва обаче, вероятно след гласуването на текста, ще се решава колко точно

процедури да бъдат поемани от държавата

Сега Фондът „Ин витро” плаща до три манипулации на жени, които са в репродуктивна възраст до 48 години към момента на подаване на заявлението за финансиране.

Биологичните родители задължително трябва да имат сключен граждански брак, категорични са текстовете на проекта. Освен това трябва поне единият от тях да е български гражданин, а другият да е с постоянно местожителство в нашата страна. Към момента за тях проектозаконът не предвижда долна и горна граница, но във всички случаи трябва да е доказано, че не могат да имат деца по естествен път, както и че са психично здрави. Изискването за психична устойчивост важи и за жената, която ще износи и роди бебето. За целта и двете страни ще преминават събеседване с психолог.

Във всички документи, още при раждането на детето, където се изискват имена на родителите, ще вписват тези на биологичните родители. Те ще фигурират и в акта за раждане. На практика никъде няма да остава черно на бяло името на сурогатната майка.

Така ще се запази пълна конфиденциалност, а хората, разкрили тайната, ще бъдат съдени така, както се процедира при разкриване на тайната на осиновяването, подчерта депутатът Крумова.

Зам.-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова пък подчерта, че трябва да се изяснят някои казуси, като например какво ще се случи,

ако детето се роди с увреждане

и не отговаря на очакванията на приемните родители. Другият проблем, макар и малко вероятен, бил да се реши какво ще се случи с него, ако биологичните му родители починат преди то да се е родило. Тези въпроси ще бъдат разяснявани следващата седмица на общо заседание на депутатите от здравната, социалната и правната комисия.

270 хиляди бездетни семейни двойки чакат възможност да имат отроче. Законът ще реши проблемите на много от тях, каза пък Радина Вълчева – председател на Сдружение „Искам бебе”. Тя подчерта, че България е от малкото страни в Европейския съюз, която подготвя такъв закон и урежда въпроса със сурогатното майчинство. По думите на Вълчева дори Италия и Франция изоставали в това отношение, тъй като обществените нагласи там не били напредничави като при нас.