Премахнати ли са всички пречки пред скоростното усвояване на евросредствата? Колко пари можем да очакваме от Брюксел и за какви сектори през следващия програмен период? И ще спре ли ЕС финансирането на инфраструктурни обекти, отговаря министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.



-Г-н Дончев, подготвяте ли нови реформи, за да ускорим още повече усвояването на европарите?

- Никой не трябва да разсъждава за реформата като за процес, който започва заради временните нужди и след приключването 15 г. не правите нищо. В съвременния динамичен свят реформите текат непрекъснато. Факт е, че всеки месец и всяка година е по-добра от предишната. Реформата е част от работата, а не извънредно занимание. Светът е много динамичен и за добро или зло сме в процес на непрекъсната реформа. И тя ще продължи до последния възможен момент. Като резултат от гледна точка на плащания сме над 2,3 млрд. лв., което е почти 15% от наличната сума. Договорените са в обем над 55%, почти 8,7 млрд. лв.

- Кои са отличниците и кои двойкаджиите сред програмите?

- Трябва първо да направим уговорката, че програмите са различни и не могат да бъдат част от съвсем равноправно състезание. ОПРР към момента има много добри резултати. Но почти всички програми трябва да бъдат адмирирани за усилията, които положиха, и резултатите от тях през последната година.

Най-впечатляващ е скокът в ОП "Транспорт"

където имаме огромен ръст в договарянията и оживление в плащанията. Тя в момента е абсолютен шампион по обем на договорените средства - почти 69%, или 2/3 от средствата. Договорени 1,5 млрд лв. в рамките на една година е огромно постижение. След транспорта рекордьор е и ОП "Техническа помощ". Само преди година цифрите са били двойно по-ниски за всички програми. И е факт, че България се справя все по-добре. Това обаче не ме радва. Защото искам още. И знам, че можем още. Всички могат повече. Има общини, в които напук на кризата се строи и ремонтира. И това се случва почти и само единствено заради европейските пари. И това е по-важно от милиардите като цитирана сума.

- Какво се случва обаче с програмата на бизнеса "Конкурентоспособност"?

- Там резултатите са по-скромни. От една страна, всичко свързано с възмездни и кредитни инструменти се движи отлично и няма забавяне. Въпрос на седмици е 400 млн. лв. по фонда Jeremy да станат достъпни. Не така обаче стоят нещата със схемите за бизнеса. Дори и да предположим, че бизнесът и администрацията носят еднаква вина за забавянето, при всички случаи администрацията е малко по-виновна, защото тя е тази, която задава правилата. И ако някой има грижа те да се спазват и работата да върви по-лесно, това е администрацията, а не бизнесът. Целта на тази програма е не в режим на директни плащания, както е в земеделието, да разпредели малки суми на всички кандидатствали фирми, а с това финансиране да направи бизнеса по-конкурентоспособен, да увеличи експорта.

- Тояга или морков сте подготвили за администрацията, за да тръгне и тази програма?

- Никога не може само с тояга или само с морков. За да върви работата, трябва да се използват и двата инструмента.

Но колкото и сили да имам, колкото и да сме добър екип, няма да имам сили да се справя сам

Без активно съдействие от самата програма няма да се случи нищо. Бизнесът от своя страна трябва активно да си познава и да си преследва правата. За да имаме комбиниран натиск по отношение на безликия, безмълвния, безименен държавен служител.

- Един от най-добрите ви експерти Таня Христова се кандидатира за кмет. Габрово заслужава ли подобна жертва?

- Сигурно заслужава и по-големи. В крайна сметка говорим за седмия по големина град. Тази кандидатура е индикация за нова ера в управлението и очаквам да се случи и на други места. Местното самоуправление трябва да е професионално. Което не означава, че кметът трябва сам да пише проекти, а да има абсолютно професионална визия за посока и да може да взима тежки решения предвид всички фактори. А европейското финансиране има такъв силен дисциплиниращ фактор.

- Спрягаха ви за строителен министър. Съжалявате ли, че не стана рокадата в кабинета?

- Спрягали са ме за какво ли не. Все още не са само за министър на културата. А навремето рисувах нелошо, баща ми е художник, а и пиша добре. Не мисля, че някой избира предизвикателствата по степента им на леснота. Най-важно е да се доставят конкретни резултати, които хората могат да видят, пипнат и усетят. Само тогава можем да говорим за успешни политики. Най-важната промяна е, че хората се променят.

- Какви ще са приоритетите ни през следващия програмен период?

- Дебатът на европейско ниво как ще изглежда кохезионната политика и колко ще получи всяка държава членка сега започва. Важно е в същото време и какво правим ние. Двата процеса вървят паралелно и ние трябва да устояваме нашата позиция на всяка среща с европейските институции. Готови сме с аналитичната част на документа, който наричаме България 2020, и с предварителния пакет цели и приоритети. Всичко се съгласува с всички министерства, академични среди, неправителствени организации. Страната ни трябва да има достатъчно смелост и мъжество да инвестира в най-дългосрочната инвестиция, която се казва образование. Трябва ни високо качество на висшето образование и науката, на професионалното образование, максимален обхват на основното и средното образование, формиране на ценни за живота умения в основния курс. През последната година съм се видял с неколкостотин предприемачи и първата им болка е липса на кадри, а не акуратността на администрацията или състоянието на инфраструктурата. Една конкурентоспособна икономика

не се базира на ниски заплати и данъци, а на високопроиз-водителни, мотивирани и кадърни хора

Така че няма как първият ни приоритет да не е образованието.

- Как с европари може да се инвестира в образование?

- 25% имаме фиксирано финансиране от цялата финансова рамка за образовани и социални дейности. Имаме възможност от тях да инвестираме колкото преценим в образование. Сред останалите приоритети са и инфраструктурата от гледна точка на по-добра транспортна свързаност. По този въпрос няма спорове. Тежката и базисната инфраструктура не е основен приоритет за ЕК. Но от всички водени срещи имам увереността, че за страни като България с подобно състояние на инфраструктурата ще има същото, ако не и по-голямо финансиране за подобряването й. Няма повод за безпокойство. А и колкото да не е от базисните приоритети инфраструктурата Европа създава специален фонд, който ще финансира междудържавни проекти. Сред приоритетите е повишаване на ефективността на публичните администрации, по-балансиран модел на регионално развитие, по-конкурентна икономика, намаляване на енергийната зависимост и по-високи нива на енергийна ефективност. Все пак трите основни гвоздея на "Европа 2020" са икономика, базирана на знанието, зелена икономика и социално отговорна икономика. В момента експертите подготвят предложения за законодателни промени, които до края на годината вече трябва да станат въпрос на експертна и политическа дискусия. Сигурно е, че водейки се от примера на най-добрите ще намалим броя на оперативните програми. Ще продължим с кръстосаното финансиране. Защото проблемите не се делят по фондове или оперативни програми. И трябва да се разглеждат в тяхната цялост. Не може например общините за един проблем да кандидатстват по различни правила за пари от различни програми.

- Кога ромите ще си строят домове с европари?

- Имаме избрани пилотни общини - Видин, Бургас, Девня и Дупница. Те са с най-високи оценки. По ОП "Административен капацитет" ще се мобилизират всички останали съпътстващи мерки - интеграция на пазара на труда, образование, други социални измерения, за да стане интегрирана операция, а не просто инвестиция в инфраструктура. Целенасочено ще се опитаме да извадим тези хора, които няма да са само роми, от състоянието, в което са, и трайно да се подобри животът им. От Еврокомисията проявяват голям интерес към това, което се случва. И когато имаме конкретни резултати, ще представим плодовете на това кръстосано финансиране - с пари от различни оперативни програми в Европарламента. Както сега ще представим и проектите за деинституционализация на децата от социални домове. След месец в Брюксел ще покажем как се случват нещата у нас, защото сме пионери в този модел на кръстосано финансиран.

- Участвате във фондацията, която се опитва да организира посещението на Дилма Русеф в Габрово.

- Има събудена енергия по въпроса, фондация, инициативен комитет. Намерени са живи нейни роднини. Една дама от историческия музей в града изследва цялата история на фамилията. Сигурен съм, че в един по-ранен или по-късен момент ще има подобна среща и тя ще бъде вълнуваща за всички страни. И за госпожа президента, която ще има възможност да научи къде са фамилните й корени, за гражданите на Габрово и за роднините й.х