България е пълноправен член на ЕС и времето, в което се е чувствала виновна или длъжна някому, отмина, заяви в предаването "Под лупа на ТВ "Европа" Доброслав Димитров, председател на Комисията по външна политика и отбрана в НС. Той подчерта, че страната ни е изпълнила техническите изисквания за приемане в Шенгенското пространство и ако бъде отхвърлена, това ще е акт на дискриминация.

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

- Всякакви коментари имаше в пресата и един от тях прозвуча така – можем да изпаднем в изолация и това, което външния ни министър Николай Младенов каза за налагането на вето по темата за Шенген не ни носи дивиденти. Къде е истината, според вас? Какъв дипломатически език трябваше да използваме?

- Със сигурност не може да не реагираме по никакъв начин. Времето, в което България постоянно се чувстваше виновна или за нещо длъжна някому отмина. Ние сме пълноправен член на ЕС и съответно трябва да бъдем третирани като такъв и да се държим като такъв. Преценката до колко и как да се реагира всяка държава решава за себе си. Нашата позиция е по-умерена от румънската, но това не трябва да се приема като заплаха. Ние гледаме с една много прагматична политика, която е към общо решаване на проблемите в ЕС без да се делим на „нови членки” и на „стари членки”.

- Много анализатори казват, че Румъния постъпи по-умно. Така ли е? Заговаря се за неспазване на европейското законодателство. Не беше ли по-умно и ние да подходим аналогично?

- Първо, все пак 22 още не е дошъл и второ, когато се говори за Шенген, абсолютно винаги има съгласие с колегите от Румъния е да се говори, че сме заедно. Така че каквото ще се случи, ще е в пакет с тях.

- Посланика на Холандия каза, че „това е оценка на България не само за настоящето правителство, но и за предишното, както и за работата на парламента” и той каза още, че постигнатото не е малко, но не е достатъчно. Какво смятате, че парламентът е изпуснал което можеше сега да се види като плюс, а не като минус?

- Всички знаем за доклада, който излезе лятото и закона за гражданската конфискация, която на първо четене не успяхме да убедим колегите от останалите парламентарни групи, че би бил полезен. Аз бих поправил посланика, че все пак критериите за Шенген са едни и те са поставени и ние сме ги подписали и сме ги приели и по-важното сме ги изпълнили – март 2011 г.

- Техническите критерии.

- Точно така, това са критерии, според които всички страни преди нас са се присъединявали към зоната Шенген. Всичко останало, което се споменава като придружаващо е в нарушение към това споразумение и просто некоректно, тъй като това е една дискриминация спрямо нас.

- Но има такива страни, които са били отлагани, нали така?

- Въпросът е причините, поради които се прави. Ако бяха правилните причини, ние бихме го приели. Това, което те изтъкват, е неясно – например, кога ще се преборите с престъпността... има ли държава в света, която да се е преборила изцяло с престъпността? Няма такава. Какво означава „достатъчно”? Така че има изисквания, които освен че не са в рамката „Шенген”, те са и много лесно за манипулиране политически. По-скоро проблемът е на местна почва там, отколкото при нас. Всяка една от държавите, които беше изразила своите резерви, ги изразяваше по различни причини и когато се вгледате в тях, откривате, че там предстоят избори, че има някакъв локален проблем – в случая - в Холандия има много силен евроскептицизъм.

- Президентът Първанов каза, че твърдият тон на министър Младенов звучал малко неадекватно. Как ви се струва това?

- Не бих го определил като ултиматум, а просто една заявка, че все пак ние сме с отворени разбирания, че един проблем се решава двупосочно и когато от една страна е взета окончателна позиция това е контрапродуктивно и не води до нищо хубаво. Относно президента – мисля, че той, както и всички представители на БСП, както и Калфин, който се изказа по подобен начин, те най-малко могат да критикуват. България в момента има проблем заради механизма за сътрудничество и наблюдение, който ни бе наложен 2007 г., когато се присъединихме в ЕС. Само да отбележа, Хърватска се присъединява тази година и това ще стане без предпазни клаузи – значи може. 2007 г., когато се присъединявахме, защо не бяхме направили тази реформа преди това – 2005-2006, 2007 дори в самото й начало...2008, 2009...този механизъм остана, докладите бяха негативни на всеки 6 месеца. Първият положителен доклад, който беше по този механизъм, беше по време на правителството на ГЕРБ. Така че тези хора да критикуват нас е просто най-малкото, което може да се опише е лицемерие.

- Познавачите на материята припомниха един такъв детайл – това, което предстои е дебат за реформата на шенсгенското пространство, като има идея да се мине от национално на европейско ниво. Но по принцип вътре отделните държави също не са съгласни с това. Познавачите на материята казват – да де, но България какво вето ще налага, когато то няма консенсус върху темата. Това как звучи също?

- Това е извадено от контекста какво точно следва. Това са едни доста сериозни промени, които тепърва предстои дебат по тях. Подкрепата на всички държави за тях е от полза. Въпросът е, че ако няма от едната страна диалогичност, няма как да се очаква да има и от другата. Ние самите имаме интерес, когато се присъединим към тази зона да има ясни правила, че дори след присъединяването ще има контрол.

- Какъв е най-лошият сценарий от тук нататък?

- Със сигурност България вече не трябва да си мълчи по какъвто и да било въпрос на ЕС. Ние сме пълноправен член и всичко, което става там, ни касае и ние трябва да имаме самочувствието да вземаме отношение по проблемите. Не бих определил най-лош или най-добър – говоря за варианта. Едно такова решение на Холандия сред толкова много държави тя да каже „не”...това е тъжно първо за тях, тъй като показва едно късогледство и тесногръдие за страна с такива големи традиции и второ е тъжно за Европа като цяло. Така ли ще се решават проблемите? Тъй като в момента цяла Европа се опитва да спасява държавите, които имат наистина сериозен икономически проблем, който може да прерасне в рамките на цялата Еврозона. Ние ли сме проблемът на Европа?! Трябва да се погледнат истинските проблеми и ние сме се справили с един от най-тежките проблеми на Европа от повечето държави, въпреки, че тръгваме от по-ниска точка от повечето европейски държави.

- Ако на 22 все пак се стигне до приемането на България и Румъния чисто технически какво следва от този нататък ли отваряме границите? Четох, че пролетта и есента е времето, когато можем да отворим специално въздушния коридор, защото това са моментите когато можем да отворим това пространство. Или ще останем за догодина, което значи, че ще трябва да изчакаме следващия юлски доклад и пак да останем за есента следващата година?

- Технически сме готови. Ние в момента работим с информационната система, но не можем да я приложим, а само да регистрираме, че някой примерно е издирван. Така че технологично бихме се включили в Шенген за седмици.

- Каква ще е позицията на комисията ви, ако имаме отрицателно решение?

- Ние ще го обсъдим този въпрос, но това ще е следващата седмица, тъй като министъра на външните работи е на среща на ООН. Така че след неговото завръщане ще направим една дискусия относно какви са ни опциите оттук нататък. Сега може да сме в предизборна кампания вече и малко или много се започва с критики и да се отклоняваме от този курс, но пролетта всички партии в Народното събрание се обединихме зад едно – да се работи по всички възможни политически канали да убедим нашите партньори, че ние сме готови. Смятам, че това всъщност доведе до своят резултат, а именно в Европейския парламент беше гласуван доклада за България и Румъния с огромно мнозинство – над 4/5 от ЕП гласува за приемането ни в Шенген.