от ПРОФ. Д-Р АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ

Най-блестящият неврохирург в началото на XX век - проф. Харви Къшинг, оценен талант още през 1886 г. като млад хирург в Балтимор (откритата от него болест по-късно е наречена болестта на Къшинг), ни завещава прекрасен пример за т.нар. днес добра лекарска практика.

През 1912 г. той подробно описва в книга всички направени от него грешки както в диагностиката, така и при лечението напациентите. Наред със своите Къшинг описва и грешките, на които е бил свидетел, направени от негови колеги.

Това първо самопризнание на великия неврохирург, който получава професура в Харвард след дълги години работа в Бостън, се посреща твърде критично от американските лекари. Години по-късно обаче колегите му се съгласяват напълно с него.

Няма нищо ново под слънцето - наскоро статия в сериозното немско списание "Шпигел" анализира прекаленото много грешки и излишни медицински процедури, които се правят в Германия, Европа, както и в Америка, които често водят до фатални изходи за пациентите.

Публикацията изнесе сериозни статистически проучвания на националните институти (у нас и въобще на Балканите такава статистика никой не си позволява да прави), че са починали повече от 42 000 пациенти поради направени грешки в диагнозата и лечението им.

Една от причините е, че лекарите, за съжаление, спират да събират познания - да четат медицински журнали и да публикуват клинични и експериментални изследвания. Те отделят все по-малко време да разговарят задълбочено с пациентите при поставяне на диагноза.

Над 90% диагностиката им се базира на апаратни и лабораторни изследвания, без да се запознаят при задълбочен разговор с пациента с неговите оплаквания, психическо състояние и страдания. Апаратурата и лабораторните резултати не поставят диагноза, те са само в помощ на медицинската мисловна култура на лекаря.

Тест за познанията на лекарите - от джипита до университетските професори, показа отчайващи резултати в Германия миналата година - 85% от тях не го бяха преминали.

У нас резултатите от такъв тест вероятно ще бъдат още по-шокиращи. Затова не би трябвало да се поощрява този начин на лечение и от държавата. А сега заради грешен пиар висши държавници ходят от болница на болница да откриват нови апаратури. Това, простете, в Западна Европа няма да го направи дори и портиер в здравното министерство. Вярно, модерна апаратура ни е необходима, но само тя не е в състояние да лекува. За нея трябват подготвени и квалифицирани специалисти.

И докато преди това не се свали правилната анамнеза на пациента и не се прецени дали трябва да се използва тази процедура, или не, всичко може да бъде за сметка на здравето, а често и на живота му.

Ами дори лабораторният тест за ранно разпознаване на рак на простатата (PSA) не е вече сигнификантен и се отхвърля дори от самия му откривател преди 40 години Ричард Аблин.

Какво се случва сега у нас? В последните години благодарение на медиите се открехна една врата към реалната действителност на медицинските структури, работата на личните лекари и лекарите в университетските болници.

След завършването на медицинското си образование едва ли някой се грижи за продължаващото обучение на медицинските кадри - сестри и лекари, с което трябва да се осигури едно хуманно и високо- професионално здравно обслужване.

От моите наблюдения и разговори през последните 25 години, откакто съм се върнал да работя в България, мога категорично да кажа, че здравеопазването в нашата страна за съжаление е на изключително ниско равнище

Преди около 10 години държавният департамент на САЩ ме натовари със задачата да изградя структурите у нас за т. нар. постоянно продължаващо образование на медицинския ни персонал (continuing medical education) след дипломирането им.

При строг надзор от тяхна страна ни спонсорираха с 3 милиона щатски долара, за да стартираме този процес. През периода от 1998 до 2001 година започнахме програмата с голям ентусиазъм съвместно с Министерството на здравеопазването.

Но ентусиазмът е до време. Оказа се, че въпреки добрия старт и поставените основи в България нещата трудно стават. И резултатът сега е налице - ситуацията в здравеопазването у нас е изключително неприятна. Малко са лекарите, които след детайлен разговор с пациента и близките му ще се консултират с колеги, добри специалисти, за да се върви към правилната диагноза и лечение.

При мен идват на консултация пациенти с изписани медикаменти, които взаимно се изключват, а броят им е често от 15 до 20. Тяхната продължителна употреба води до тежки увреждания на черния дроб, бъбреците и мозъчната функция.

Много често при прегледи на пациенти лекарите се задоволяват с това, което са написали техни колеги от предишни консултации, без сами да преценят кой е най-добрият път за лечение.

Това щеше да е невъзможно, ако имаше създадена лекарска камара у нас.

От 20 години се опитвам да убедя, че в името на човешкото здраве трябва да се изгради такава камара. Тя ще има грижата за постоянното и продължаващо следдипломно обучение на лекарите, ще помага за изграждането на институции, които да са независими от Министерството на здравеопазването и от правителството, но по тяхна молба ще контролира качеството и сигурността на медицинското обслужване в болниците и в диагностичните центрове.

В нейните комисии за контрол на качеството и сигурността трябва да има представители и на пациентските организации, както и представители на здравната комисия в парламента.

Една от задачите на лекарската камара е да организира семинари на водещи специалисти от Европа и Америка, а на всеки 4 години да подновява сертификатите на медицинските сестри и лекарите чрез тестове, както е в другите западноевропейски страни.

Имаме ли добри кадри - ще имаме и добро здравеопазване, дори и да нямаме много средства за луксозни болници. Друга мисловна култура в това отношение граничи с мошеничество, лакомия и сребролюбие.

В следващата статия проф. Чирков ще напише кои са най-честите и фатални грешки в българската медицина, като започне от своите