Ситна цедка ще бъде въведена за операциите в болниците у нас. Хирурзите ще ни режат само в краен случай, едва след като бъдат проучени всички останали алтернативни възможности за лечението ни и се окаже, че скалпелът е единственото решение. Това съобщи пред „Монитор” председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов след среща със здравния министър д-р Стефан Константинов вчера. Двамата са обсъдили необходимостта от въвеждане на конкретни стандарти не само за различните медицински специалности, но за лечение по диагнози, в които да бъде разписано ясно и точно при какви обстоятелства човек трябва да бъде опериран и в какви случаи да се търси алтернативен и по-нов метод за лечението му, за да не бъде травмиран с излишно рязане. До три месеца предстои да бъдат създадени експертни групи от специалисти на Министерството на здравеопазването, представители на БЛС и на дружествата по различни медицински специалности, които впоследствие да подготвят въпросните стандарти за лечението ни, когато влезем в болница.

За ситна цедка за операциите настоява и Европейският съюз. Лекарите на континента да премислят по няколко пъти, преди да хванат скалпела, и да режат само в краен случай, настояват оттам. Доктори от ЕС, включително и от новите членки, сред които са България и Румъния, назначават твърде много операции на пациентите дори в случаите, когато може да се мине и без тях, а проблемът да бъде отстранен чрез лапароскопия (безкръвна операция) или друг алтернативен метод. Това показва най-ново проучване на Европейския съюз. Сега медиците първо посягат към ножа и едва впоследствие, ако хирургическата интервенция не помогне, прибягват до друг вид лечение. Така не само пациентите се травмират, но се увеличават инфекциите и се затруднява по-масовото навлизане на иновации в здравеопазването, се твърди още в проучването. Затова здравните власти в отделните страни да преосмислят цялостно политиката си, като ограничат пряката оперативна намеса и я прилагат само когато тя е неизбежна за болния, препоръчват още експертите, осъществили изследването. Според данните от проучването 4 от 5 операции на гръбнака в Германия са ненужни, 3 от 5 са били напълно излишно в Австрия и Полша. За България се оказва, че също 3 от 5 интервенции е можело да бъдат заменени с алтернативни.

В България операциите действително са ни в повече, защото нямаме критерии по диагнози кога трябва да се вкара пациентът в хирургическата зала и кога да се търси друг начин за неговото лечение, не скри д-р Цветан Райчинов. Болниците у нас определено имат сметка да слагат болния веднага на операционната маса, тъй като за това касата плаща повече и се печели добре обясни той.

В Европейските страни хората се тъпчат с повече медикаменти от необходимото и то по предписание на докторите, показват още резултатите от проучването. Оказва се, че в 36 на сто от всички случаи изписаните лекарства на пенсионери над 82-годишна възраст са били напълно ненужни. Това важи не само за нашата страна, но и за Румъния, Полша, Словения, Гърция и дори Германия и Австрия. Само в България, по информация на фармацевтичния бранш, годишно се изпиват медикаменти за 2,5 3 млрд. лв. В тази цифра влизат сумите, похарчени както за лекарства, отпускани по линия на здравната каса и от свободни продажби в аптеките, така и тези, с които ни тъпчат в болниците. Излишните операции и изписвания на лекарства цели лечебните заведения да вземат повече пари от здравните фондове, е заключението на експертната комисия при ЕС, осъществила проучването.

Лекарският съюз: Държавата да кредитира болниците

Държавата да плати дълговете на болниците, за да не страдат пациентите, и след това да си събере от тях парите по съдебен път. Това призова председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов вчера от името на съсловната организация. На 300 млн. лв. възлизат дълговете им към момента, от тях просрочени са 60 млн. лева, припомни той.

Идеята на съсловната организация, която ще бъде предложена на здравния министър д-р Стефан Константинов до дни, е болниците като търговски дружества да сключат погасителни планове с фирмите, към които имат задължения. Ако не го направят в установен от министъра срок, държавата да покрие сумите, но след това да си ги върне по съдебен път по смисъла на Закона за търговските дружества и Закона за лечебните заведения.

Д-р Райчинов припомни, че нарушенията са трупани с години заради недалновидната здравна политика в недалечното минало. Впоследствие лечебните заведения са покривали частично някои от тях, за да не спрат доставките на лекарства и консумативи. Председателят на БЛС обясни, че едва от две години проблемите им се разрешават.