Три котки, генетично модифицирани да бъдат резистентни на котешкия вирус на имунната недостатъчност (FIV), откриват нови възможности пред изследванията на човешкия аналог на вируса - HIV, причиняващ СПИН, съобщи "Ню сайънтист". Прозаично наименувани TgCat1, TgCat2 и TgCat3, генетично моделираните котки, които сега са на една година, блестят призрачно в зелено на ултравиолетова светлина, защото им е вграден GFP - генът за зелен фосфоресциращ протеин, произхождащ от мекотелите.

Изследването ще помогне и на ветеринарите, които се борят с вируса, избиващ годишно милиони диви котки от най-различни видове и заразяващ дори лъвовете.

Светещите котки носят и допълнителния маймунски ген TRIMCyp, който предпазва макаците резус от заразяване с котешкия вирус на имунната недостатъчност (причиняващ СПИН при котките). Чрез даването на такъв ген на котките учените се надяват да са ги защитили от FIV, а проучванията върху светещите животинчета да разкрият и тестват сходни подходи за предпазването и на хората от инфекция с HIV. Бе демонстрирано, че лабораторно отгледани култури от бели кръвни клетки на котките са резистентни на FIV, а учените планират да вкарат на котките вируса, за да се уверят, че самите животни също са защитени.

Защитният ген при трите лабораторни котки присъства във всички телесни тъкани, включително лимфните възли, тимуса и далака, поясни ръководителят на изследването Ерик Пойшла от медицинския клиничен колеж "Майо" в Роучестър, Минесота. "Това е много важно, защото предимно на тези места се развива вирусът и там наблюдаваме унищожението на Т клетките, нападани от HIV при хората" - добави той.

TgCat1, TgCat2 и TgCat3 не са първите генномодифицирани котки, но използваният при тях метод е нов и с предимства пред досегашните. Първата клонирана котка от 2001 година бе единственият оцелял от 200 ембриона, всеки от които създаден от клетка от ухо на котка, на която е отстранено ядрото и е поставено в котешка яйцеклетка, изпразнена от собственото си ядро.

Техниката на Пойшла е по-директна, но и по-ефективна. Използвана е успешно за създаване на мишки, прасета, крави и маймуни. Той зарежда интересуващите го гени в лентивирус и го вкарва директно в ооцита (женската полова клетка). После ооцитът бива оплоден и имплантиран в утробата на женско животно, което го износва. От 22 имплантирания бяха постигнати 12 фетуса в 7 забременявания, от които се получиха три раждания на живи котета. 11 от 12-те фетуса показаха присъствието на новия ген, което е добро онагледяване на ефективността на метода.

Едното от оцелелите котета, мъжкото TgCat1, се чифтоса с нормални женски котки и стана баща на общо 8 здрави котенца, които също имат гена, доказвайки, че той може да се онаследява.

Учените са ентусиазирани от възможността да използват котките вместо маймуни в проучванията, свързани с HIV, но някои от тях имат известни резерви, като подчертават, че SIV, маймунският аналог на HIV, е доста по-сходен с човешкия вирус, отколкото е FIV - котешкият вариант. Това дава възможност за по-меродавни изводи при изследванията.