На 14 септември Православната църква отбелязва "Въздвижение на Светия кръст Господен", наричан от народа Кръстовден. Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. Частица от животворящия кръст Света Елена, майката на император Константин Велики, изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква.

Георги Георгиев

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

В народните вярвания, Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, на този ден се плетат и кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.

На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка)- обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", цялото домочадие повтаря словата. Смята, се че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, деня и нощта се кръстосват, студа наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста, през идната година.

На Кръстовден се спазва строг пост "говеее се за кръста" и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.

На трапезата има: грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.

Имен ден имат: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри