Непрецизно планираните осигурителни вноски са най-големият риск по отношение събирането на приходите, обяви изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов. Той допълни, че агенцията вече е предприела мерки, за да компенсира изоставането.

Стефанов разкри, че към 31 август 2011 г. са събрани 8,16 млрд. лева, което представлява 63% от планираното за годината, или с 581 млн. лева повече от същия период на миналата година. В интервю за Фокус той подчерта, че добрите резултати са благодарение на контролните действия на НАП, сред които и масирани проверки по морето за спазването на трудовото и осигурителното законодателство.

След проверките данъчните са успели да наваксат само за два месеца около 80 млн. лева от планираното изоставане в събирането на приходите, което е било отчетено към 31 май.

Проверките показали, че 164 хиляди души се водят на четиричасов трудов договор. В над 80% от тези случаи това било фиктивно, за да внасят по-малки осигуровки. "Мигновено работодателите започнаха да си коригират договорите, след това тръгнаха да си внасят осигурителните вноски", изтъкна Стефанов.

Според него друг проблем е по отношение на корпоративния данък, тъй като през тази година той се плаща за дейността на фирмите за изминалите 12 месеца. "2010-а беше пикът на кризата, но и там сме предприели сериозни мерки като централизирана селекция на големите и средни данъкоплатци", каза той.

По думите на Стефанов до края на седмицата ще бъде направено мотивирано предложение до Министерството на финансите и съответно до Европейската комисия, с което ще се поиска механизмът за обратно начисляване на ДДС. Тази стъпка са предприели много други държави, а наскоро и Румъния за зърнените си култури.

"Ако Европейската комисия ни разреши, така ще елиминираме злоупотребите най-вече по отношение на ДДС. Също ще поискаме и удвояване, да не кажа утрояване, на прага за регистрация на фирмите по ДДС”, каза още Стефанов.

Обратното начисляване на ДДС се изразява в това фирмите да плащат на доставчика си само цената, без ДДС, за дадена стока, а косвеният данък да се внася в хазната или да се приспада, когато фирмите имат да си възстановяват данъчен кредит от държавата.