За съжаление културния туризъм в България все още не е започнал. Това коментира пред Радио „Фокус” – Варна Валери Кинов уредник на Аладжа манастир. По думите му това, което се прави например в Аладжа манастир всъщност се прави от чист ентусиазъм и за съжаление никой не обръща сериозно внимание. Той подчерта, че хора като Николай Овчаров или Божидар Димитров, който се занимава и с много други неща се занимават на собствена воля с развиването на културния туризъм и подчерта, че държавата все още не е направила необходимото, за отварянето на европейските фондове за този вид туризъм. Кинов добави, че напоследък усилено се говори за друг вид туризъм – алкохолния. „За мен това не е туризъм, а свинщина, така не се прави туризъм”, категоричен бе уредника на Аладжа манастир. Той подчерта, че би разбрал ако този вид туризъм има за цел да покаже традициите и културата в производството на вина или ракии, но да се канят хора, които да се напиват безпаметно, то това не може да се нарече туризъм. „Не го приемам и още повече, че преди повече от 100 години дядо Шкорпил е казал, че България разполага с културно-историческо наследство, въз основа, на което може да гради индустрия”, категоричен бе Валери Кинов и подчерта, че никой все още не е почнал да гради такава индустрия. Той посочи туроператорите, които в търсене на бързи печалби не използват възможностите на България или в частност Варна, за да се привлекат платежоспособни и интелигентни гости. Той уточни, че сега морския град се бори да стане „Културна столица на Европа 2019”, но това не би могло да стане без да се използва ресурса на Варна и културно-историческото му наследство. „Без развитието на културно-историческото ни наследство и обвързването на културата с туризма, ние никаква културна столица на Европа няма да станем”, категоричен бе специалистът.

Уредникът на Аладжа манастир коментира, че България разполага с потенциала да развие този вид туристически продукт и в никакъв случай не трябва да се подценява наследството на страната ни, което може да съперничи на държави, като Гърция и Турция. Валери Кинов посочи, че например половината богове в гръцката митология, която освен самите гърци, но и турците за свои, са всъщност от тракийски произход. Културата на виното също по думите му е създадена от траките и гърците въпреки големите си приказки дори от онова време са предпочитали да пият тракийско вино. Специалистът посочи, че атмосферните условия по българските земи и почвата са били най-подходящи да се отглеждат винени реколти, които в античността са се ценели изключително много. Кинов заяви, че за съжаление всички тези неща, не се използват и много често, когато експертите се опитат да направят нещо те срещат или отпор или неразбиране и бе категоричен, че за развитието на културния туризъм трябват инвестиции. Като пример за думите си Кинов посочи побратимения на Варна, град Лион, където този вид туризъм се развива с пълна сила. Поводът за посещението му там е бил фестивала на светлините, в който участва и Варна. Уредника на Аладжа манастир посочи, че по време на четиридневния фестивал Лион е бил посетен от над 1,5 млн. туристи. „Тези хора трябва да се хранят, да спят и само си представете, колко много пари влизат в бизнеса и общината само за 4-и дни”, категоричен бе Кинов и подчерта, че туроператорите са разбрали важността от развитието на културния туризъм. Специалистът коментира още, че трябва българските хотелиери да взимат пример от такива градове, които печелят много повече с културата, отколкото с алкохолния туризъм, който говори за пълна неграмотност към туризма.