10. Захарин

Популярният подсладител е открит благодарение на мързела на Константин Фалберг, който не си измил ръцете след цял ден работа. Годината била 1879-а и той изследвал съставките на каменовъглената смола. След като се прибрал, установил, че хлебчетата, които яде (с неизмитите си ръце), имат особено сладък вкус. Накрая открил източника на сладкото - анхидрорто-сулфаминебензоичната киселина (накратко бензоична киселина), която той нарекъл захарин.

9. Умен (смарт) прах

Повечето от нас биха се разстроили, ако домашната им работа избухне в лицето и се раздроби на малки частички. Докторантката по химия Джейми Линк обаче открива чрез този инцидент т.нар. умен прах. Един от силициевите чипове, върху който работела, "гръмнал", но тя забелязала, че частиците от него все още работят като сензори. Малките сензорчета могат да се използват за мониторинг на чистотата на питейната и морската вода, да засичат опасни химикали или биоагенти във въздуха и дори да локализират и унищожават туморни клетки.

8. "Кока-кола" и чипс

Картофеният чипс се появява, когато готвачът Джордж Кръм предлага тази версия на досаден клиент, който връщал пържените картофи, тъй като му били влажни. Фармацевтът Джон Пембъртън от Атланта пък се опитвал да направи някаква "смеска" срещу главоболие и съчетал куп съставки. Този "илач" се продавал осем години в аптеките, преди да започне да се бутилира като най-популярната днес газирана напитка.

7. Тефлон

След всички поразии, нанесени на озоновия слой от хлорофлуорокарбоните (CFC), те са обявени за персона нон грата. През 30-те обаче са горещата новост. Младият химик Рой Планкет от компанията "Дюпон" открива ПТФЕ (политетрафлуоретилен), докато се опитва да създаде нов хладилен агент. Това става през 1938 г., когато перфлуоретилен полимеризирал в съда, където Планкет съхранявал. "Дюпон" патентова полимерното съединение през 1941 г. и регистрира търговската марка Teflon през 1944 г. ПТФЕ има най-малкия коефициент на триене от всички твърди вещества.

6. Вулканизираната гума

Чарлз Гудиър от години правел какви ли не лудости за щастливата случайност - и тя дошла. Той прекарал 10 г. в търсене на успешен начин за работа с каучука (изключително капризен - и миризлив! - материал), който да прави лепкавата смес стегната и устойчива на студ, жега и други условия. Един ден Гудиър, без да иска, изпуснал смес от каучук и сяра върху гореща печка. Горещината само го обжарила, но не го "развалила" - напротив, той станал по-еластичен. Днес вулканизираната гума - получена при взаимодействието на каучука с вулканизиращ агент, се използва за всичко - от гуми и обувки до хокейни шайби.

5. Пластмаса

През 1907 г. шеллакът (вид природна смола) се е използвал за изолация в електрониката. Вносът му бил голям разход за индустрията, тъй като материалът се добивал само от бръмбари в Югоизточна Азия. Затова химикът Лео Хендрик Бекеланд решил, че може да спечели, ако успее да създаде алтернатива на шеллака. Резултатът от неговите експерименти обаче бил удобен за моделиране материал, който издържал на високи температури, без да се разрушава. Бакеланд го нарекъл бакелит и първо предположил, че може да се използва за грамофонни записи. Скоро обаче станало ясно, че продуктът има хиляди приложения. Пластмасата, която е негова разновидност, днес е разпространена по цял свят.

4. Радиоактивност

Радиоактивността също е открита случайно от физика Хенри Бекерел. През 1896 г. той е изненадан от две неща: естествено сияние и новите Х-лъчи. Той провел серия експерименти, за да види дали естествено флуоресциращите материали произвеждат Х-лъчи, след като са били оставени на слънце. Проблемът бил, че той правел тези експерименти през зимата и нямало достатъчно слънце. Така един ден покрил оборудването си и го оставил за по-слънчеви дни. Когато се върнал към работа, открил, че урановото парче, което е оставил, се е отпечатало на фотографска плака, без да е било изложено на слънце. Заедно с Мария и Пиер Кюри той открива, че това всъщност е радиоактивност.

3. Синтетичните бои

18-годишният химик Уилям Перкин искал да намери лек срещу маларията. Вместо това променил света на модата завинаги и помогнал в борбата срещу рака. През 1856 г. Перкин се опитвал да направи синтетичен хинин. Но вместо това се получила плътна тъмна смес. Колкото повече я гледал, толкова повече Перкин забелязвал красив цвят в нея. Оказало се, че е направил първата синтетична боя. Освен това тя боядисвала много по-добре от естествените. Цветът бил по-ярък и наситен и не избледнявал. По-късно пък бактериологът Пол Ерлих използвал боите на Перкин в имунологията и химиотерапията.

2. Пейсмейкърът

Американският инженер Уилсън Грейтбач се опитвал са създаде устройство, което да засича сърдечните тонове. Бръкнал в кутия с части, за да извади резистор със съпротивление 10 000 ома, за да завърши съединението. Вместо това обаче по погрешка извадил резистор 1 мегаом. С него съединението работило 1,8 милисекунди и спряло за една секунда. После това се повторило. Разсеяният професор установил, че това е перфектен сърдечен ритъм.

1. Пеницилин

Александър Флеминг не си почистил работното място, преди да излезе във ваканция, един ден през 1928 г. Когато се върнал, той открил странна плесен по някои от културите си. По-странното било, че около нея не виреели никакви бактерии. Така бил открит пеницилинът - първият и до днес широко използван антибиотик.