„Вяра” е една кратка история (11 минути) с неочакван край, разказана много визуално и с лекота от няколко млади варненци, сприятелили се покрай екстремните си занимания с хавайски сърфове в морето. Режисьор и сценарист е Мариета Печанска, оператор Петър Бонин. Снимана е миналата година, точно преди Мариета Печанска да замине да работи за декорите на „Острова” – проекта на Камен Калев, около който нейното име нашумя.

„Вяра” ще бъде представен тази вечер от 20 часа, в рамките на кинофестивала „Любовта е лудост” 2011.

Филмът е романтичен, изразява млада любов към живота и непресторена бизост до природата. Баща и дъщеря живеят идилично в тихо място край морето, докато се появят няколко мутри. Това, което се случва после, е наистина изненадващо. То защитава поетичната концепция на Мариета, която превръща в символи всички герои. Важна функция във филма имат няколко стиха от стихотворението „Вяра” на Никола Вапцаров. Момичето Вяра е чисто и ясно – един едва ли не алегоричен образ. Истинският герой на филма обаче е Човекът, който се бори да живее честно, праведно и щастливо, без да пречи на никого.

За ролите Мариета ангажира предимно непрофесионални актьори. Главната роля е на Човека. В нея влиза колоритният Габриел Димитър Йорданов - Хаби, познат като запален сърфист, музикант и майстор на „комети”. Той е пионер в България на играта за подхвърляне на тези шарени топки с опашки и в летните вечери мята „комети” с приятели на входа на Морската градина.

В ролята на Вяра – дъщерята на Човека, е 12-годишната Рали Неделчева от детското театрално студио „Шурче”. Актьорът Борис Касиков заедно с приятелите си Гетов и Рапъра влиза в изразено карикатурната мутренска роля.

Операторът Петър Бонин има основна заслуга за романтичните визуални внушения на лентата, радва зрялото внимание на камерата към детайлите от природата и човешкото лице.

Музиката носи аромата на отминали времена. Отговорност за носталгичното й звучене има Александър Янев, който прави своя подбор от стари плочи. Чуваме тихата тъга по изгубените идеали.

„Обществото сега в България е толкова болно, че аз самата чувствам носталгия по стари времена” – казва Мариета. А когато я попитате тя в какво вярва, отговорът е бърз и категоричен: „Аз вярвам в любовта. Любовта е силата, която може да пребори всичко. Тя е и най-чистата форма да се третира както доброто, така и злото. Въпреки че е трудно, трябва да опитваме. Този късометражен филм ми дава вяра и на мен самата – вяра да продължа. Защото моето кинотворчество е в началото си. В киноразказа съм все още нова. Сега формата е кратка. Дългите ми разкази предстоят.”

Междувременно Мариета завършва един клип на групата Future Shock. Правят го отново в същия творчески екип – тя е сценарист и режисьор, а Петър Бонин – оператор.

Режисьорът Мариета Печанска за „Вяра”:

Историята е много лична и чувствах нужда да я разкажа. Започна се така: един ден разсъждавах относно филма ”Криле на желанието” на Вим Вендерс. Казах си – ето как един артист може да направи от киното поезия, а дали не може да се направи от поезията кино. Реших да изиграя едно мислено упражнение и взех любимото си стихотворение „Вяра” от Никола Вапцаров с идеята да го превърна във форми и образи.

Това е една история, което винаги съм искала да разкажа. Тя следва структурата на стихотворението с малки промени в полза на киноезика и говори за универсални принципи и идеи – вяра в човека, в бъдещото по-високо съзнание. Става дума за вечната борба между добро и зло и за това как човек трябва да бъде силен и да отстоява идеите си, независимо от врага, с който се сблъска.

Всъщност тази история може да се разкаже във всяка държава и във всяка епоха. Затова и използвам стихотворение от друга епоха, в което става дума за друга борба. Знам, че ще има два типа зрители – едни, които ще погледнат само филма, и други, които ще разберат и връзката със стихотворението.

Аз избрах ситуация от най-тъмните времена на промените у нас, които преобърнаха живота на много хора. Поглеждам към фигурите от тези времена с ирония, образите на мутрите са карикатурни, те са третираното със смях зло. Целта ми е филмът да не натоварва, а да дава на зрителя свежест и вяра, да го кара да се почувства силен и вярващ, да му е леко.