Отглеждането на пилета в България е благодатен бизнес. Така твърди фермерът Стоян Желев от варненското село Николаевка. С животновъдство Стоян се захваща случайно в края на 80-те години. Първо гледа кокошки-носачки, а после, близо 20 години - прасета. След като със свинете затъва в огромни дългове, се преориентира към отглеждането на бройлери. С птици се занимава сравнително от скоро – от около година и половина, но е доволен. Смята, че в този бизнес има хляб и на фона на свиневъдството гледането на пилета е „песен”. Фермата на 63-годишния мъж в момента е за 14 000 бройлери, но възнамерява да ги увеличи на 45 000. Защо според него чиновниците, занимаващи се с европроектите, трябва да дойдат при фермера, а не той при тях? Какво мисли за свободните пилета и оптимист ли е за развитието на селското стопанство в България? Ето част от интервюто, което той даде за предаването „Агросвят” по Дарик радио.

Разкажете ни за Вашата ферма.

Във фермата съм от 1993 година, беше свинеферма, но я направихме птицеферма.

Защо?

Защото свиневъдството в България няма перспектива. Имахме много големи проблеми. Себестойността на продукцията е висока, а няма изкупна цена.

След като в България толкова трудно се гледат прасета, от къде е свинското месо по магазините?

Основно от внос. Внася се от различни държави – от Полша, Франция, Холандия, Дания.

А как според Вас може да се стимулира производството на свинско месо?

По мое мнение трябва да се дава субсидия за прасетата, за да е печеливш този бранш. В противен случай не може да се печели от тях.

А за пилетата получавате ли субсидии?

Не. За пилетата субсидии няма.

Защо се ориентирахте точно към производството на бройлери? Някой насочи ли Ви?

Не. При бройлерите това е хубавото, че сме с договор. Предлагат се пилетата, фуражът, предлага се медицинското обслужване. Ние гледаме пилетата на ишлеме.

Държавата по какъв начин Ви помага?

По никакъв.

А познавате ли възможностите на проектите по Програмата за развитие на селските райони?

Познавам ги много добре, но не се получава. Не стига до нас.

Обяснете повече.

Ще трябва да се намеся вече в политиката, което според мен не е правилно.

Какво обаче пречи на фермерите да се ползват от привилегиите на европроектите?

По мое мнение служителите, които са в държавната администрация, трябва да дойдат при нас, фермерите. Ние няма кога да ходим при тях, да се интересуваме, защото нямаме време и вестник да прочетем. Да дойдат и да ни обяснят кое е най-доброто. Ние просто не знаем. Освен това, ако отида в града, целият ми ден ще замине. Кой ще гледа животните!?

Това е идея – чиновниците да обикалят като застрахователни агенти и предлагат услугите. Тези европроекти трябва да се продават един вид...

Разбира се. По телевизията гледаш, но не винаги успяваш да хванеш всичко. Тогава как да стане?

Интернет не ползвате.

Само това ми липсва. Да седна тук и да се занимавам с интернет.

А теглихте ли кредити за тази ферма?

Теглих кредити, когато закъсах със свиневъдството. През 2006 година започнах да потъвам надолу. Сега с птиците покривам задълженията на прасетата.

Инвестицията в бройлери скъпа ли е?

Не. 3,50 лева за пиле, за да започнеш да ги гледаш. Ако имаш 14 хил. пилета, инвестицията идва около 45 хил. лева, които е за около година се изплащат.

Търси ли се продукцията Ви?

Търси се и то много.

Т.е. ако има още птицеферми, няма да бъдат конкуренция, даже напротив.

Ако се появят, веднага ще ги привлекат.

Какво ви е мнението за този вид фермерство, което все още е екзотично – например отглеждането на охлюви, червеи.

Според мен е перспективно, но не е организирано. Ако в България се организира това производство, страната ни има прекрасни условия тези неща да се развият.