Потребителят ще спечели най-много, ако бъде забранена практиката на връщане на храни от търговската мрежа при производителя. Така няма да излиза стока, която е със съмнителен произход и съмнителен срок на годност на пазара. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” д-р Николай Лилов, директор на Дирекция „Координация и контрол” в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Друг е обаче въпросът как ще се уредят взаимоотношенията между производителите и търговските вериги – тоест за чия сметка ще бъде унищожаването на негодните храни и за кого ще са загубите, обясни експертът.

„Явно и самите предприятия, които произвеждат храни на базата на това, че искат да се наложат във веригите, правят компромиси и се съгласят на този вариант да ги притискат веригите и те да връщат стоката за тяхна сметка. Така че все някой ще загуби, но при всички положения потребителят ще бъде печелившият”, посочи той.

В другите европейски страни подобни практики не съществуват – движението на храните е от производственото предприятие към търговски вериги – магазините до краен потребител.

По думите на д-р Николай Лилов в европейския регламент не се забранява връщането на храните. Но у нас понякога „четем така, както на нас ни устройва”. „Понеже там не е фиксирано, че може да се връща и ние се съгласяваме на този вариант и го използваме, за да можем да направим незаконни неща”, коментира той.

Във всяко едно предприятие трябва да има система за добри производствени практики и система за проследяване. „Ако това е отразено в ХАСЕП системата (програмата за добри хигиенни и производствени практики в предприятията), нашите хора трябва да са съучастници със самите вериги или със самите производствени предприятия, че се съгласяват на това нещо. Те обаче няма да се съгласят да заверят такъв ХАСЕП план на едно предприятие. Поискайте на една търговска верига или на едно предприятие дали има заложено в ХАСЕП плана или в добрите производствени практики връщане на продукция. Това го няма и така е казано в регламента. Понеже тук се губи връзката, тоест проследяемостта на продукта”, коментира още той.

Производителят няма никаква вина за това, че в търговската мрежа има сравнително големи количества храна, чийто срок на годност изтича и не успяват да се реализират.

„Производителят дава толкова стока, колкото му заяви търговецът. Търговецът трябва сам да си направи политиката и мениджмънта колко стока му трябва, колко реализира и дали ще направи някакви отстъпки в цената, за да може да реализира продукцията. Затова най-добрият вариант е такива стоки с изтичащ срок на годност да се пуснат на промоция на по-ниски цени, според мен. Но това си е все пак въпрос на политика на самите търговци”, посочи още експертът.