Случвало ли ви се е да се загубите някъде и с твърдата вяра, че сте на прав път, да се окажете на същото място след дълго и изтощително ходене?

Когато се загубят в пустиня, гора или друг терен без външни ориентири, хората са склонни да се движат в кръг. Човек със завързани очи показва същата тенденция. Липсата на външни насочващи елементи кара хората да се въртят в окръжности, широки около 20 метра в диаметър, като през цялото време са убедени, че се движат под права линия.

Защо не можем да се движим направо?

Учените започнаха да се задълбочават в този въпрос съвсем наскоро. След серия от опити с хора със завързани очи, група изследователи от института „ Макс Плант" по биологична кибергенетика в Германия представиха своя хипотеза за това явление.

Една от старите теории по темата е основана на асиметричните половини на човешкото тяло, но при сегашното си изследване германските учени не намират връзка между доминацията на лявата или дясната половина и начина и посоката на движение на ходещия.

Според изследователите кръгообразните маршрути на движещия се без ориентир се дължат на постоянно променящото се чувство на човек за „право напред". С всяка стъпка настъпва малко отклонение в когнитивната представа на ходещия за права посока и тези отклонения се натрупват, за да изпратят индивида във все по-малки и по-малки кръгове на движение.

Това постоянно отклоняване не се случва когато са налични външни ориентири, защото те позволяват на ходещия често да „рестартира" усещането си за посока. Когато ходим по улиците, например, присъствието на близката сграда, което засичаме с периферното си зрение, ни предпазва от това да кривнем към нея.

За съжаление, все още никой не знае със сигурност къде във вътрешните ни механизми се пораждат тези отклонения. Според екипа от института „Макс Плант" регулярната пространствена актуализация се осъществява комбинирано от вестибуларния апарат (поддържащ баланса) и проприоцепцията (усещането за разположението на тялото в пространството). Вероятно липсата на видими ориентири за посоката предизвикват объркване във функционирането тези системи, което води до лекото „кривване от правия път".

Учените обещават да продължават изследванията си и да дадат още отговори по този проблем в близко бъдеще.