Важно е да се разбере на какво се дължат грешките и отклоненията от нормите в българския език. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. д-р Руска Станчева – един от авторите на уводната част и на словника на новото издание на Правописен речник на българския език. „С проучването на писмената практика с цел внасяне на единство в нея е натоварен открай време Институтът за български език на БАН. Затова ние изследваме онези пунктове, в които има отклонения от правилата в една или друга степен и по една или друга причина”, обясни доц. Станчева.

„Например зачестилото писане на „й” в края на думите в множествено число от типа на претенций, медий, ситуаций (вм. претенции, медии, ситуации) е въпрос на откровена неграмотност и недостатъчна образованост. Но когато казваме и пишем „Ти на кой се обади” вместо „Ти на кого се обади”, както е възприето за правилно в писмен текст, тогава вече причината за грешката е от друг характер – тя е продиктувана от развоя на езика. Затова всеки един случай, при който се наблюдават отклонения от приетото за правилно, трябва внимателно да се изследва, за да се вземе решение необходима ли е промяна на съответното правило. Поради това ние работим по този речник от доста време. Проучвали сме кои нови думи е необходимо да се включат, за да се попълни словникът, кои са думите, които вече не се използват и е абсолютно безпредметно и излишно те да присъстват, тъй като вече не са част от активния речников фонд на езика. Проучвали сме кои правила подлежат на допълване, предефиниране или промяна с оглед постигане на по-голямо единство в практиката”, посочи лингвистът.

Използвани са специални критерии при подбора на нови думи за включване. „Не бих казала, че сред тях има чуждици, защото чуждици са непотребни, излишни чужди думи. Да, основно са думи от чужди езици. Е, разбира се, ако българи бяха в основата на създаването и развитието на информационните и комуникационните технологии, които най-бързо се развиват сега, то термините в тези области щяха да са български и тогава чуждите езици щяха да ги заемат от нас, но ние просто не сме в такава позиция. Новите думи са от типа на „е-фактура”, „е-правителство”, „е-карта”, но в речника сме дали зелена улица на няколко хиляди нови думи. Словникът е изцяло осъвременен и така трябва да бъде”, допълни доц. Руска Станчева.