В нашите териториални води се откриват останки от кораби и това е показателно за една продължителна мореплавателна дейност много далеч назад във времето, не само в ХІХ век или в ХХ век. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Мариана Кръстева, директор на Военноморския музей във Варна по повод Седмицата на морето.

Откриването на такива обекти се дължи на възможностите за изследване на пространството под вода, което е свързано със специални технологии, с умения, с подготвени водолази и друга техника за по-дълбоководни изследвания.

„Повиши се и любопитството на водолазите не само към удоволствието от спорта, но и към това какво „се съхранява” под вода, какво времето е оставило там за нас. И двете находки – и останките от руския катер „Лейтенант Пушчин”, и от първата българска подводница са открити случайно от леководолази. Техниката, с която разполагат и те, и различни институции, е в помощ на това, но още предстои и откриването на други обекти, защото има индикации, че все още лежат на дъното не един, не два, а доста обекти от Първата, от Втората световна война и от доста по-далеч във времето”, смята директорът на музея.

„Историята ни е богата и не бива да се притесняваме от това, че сме малка държава, че флотът ни е бил малък. Той е съобразен със задачите, които са поставени за отбраняване на България, особено в периода след Втората световна война, когато получава едно много широко развитие, с много голям размах. През ‘50-те и ‘60-те години той отбелязва най-високия връх в своето развитие като корабен състав, като подготовка на кадри, като качество на кадрите”, изтъкна Кръстева.

Във връзка с това, какво още очаква да бъде открито, тя посочи: „Не искаме да разчитаме на очаквания, защото е много сложно организирането на експедиции. Без участието на военноморските сили, тези открития, не биха могли да се случат, тъй като и възможностите също са ограничени, тъй като всичко това е свързано с кораби, с ангажиране на хора техника и средства. Има сведения за съдове от Втората световна война, но кога и дали ще бъдат обследвани скоро – с това не можем да се ангажираме”.

„В България има клубове, асоциации, които имат интерес, и допринасят за изследването, за разкриването на тайните на морското дъно, но това също е свързано с доста предварителна подготовка, с финансиране, с документално обслужване, но това е една много продължителна и сложна дейност. Има и хора, които са готови да се включат със собствени средства, но това не е по силите на един човек. Трябва да бъде организирано, трябва да бъдат спазвани всички наредби и на българското законодателство за обследване на обекти под вода и въобще за водолазните спускания. Акваторията край българските брегове подлежи на съответни разпоредби и трябва всичко да става контролирано и организирано”, допълни Мариана Кръстева.