Страхът, че американската икономика се намира на прага на нова рецесия е обзел и Европейския съюз. След като в петък, завърши най-лошата седмица за фондовите пазари през последните две години, икономистите прогнозират, че американската дългова криза може да помете глобалната икономика.

Василена Митева

Финансова криза, в която американската икономика изпадна, разтърси в петък и фондовите борси по света. Рецесията и нестабилността в Еврозоната, както и драстичните спадове във фондовите пазари породиха съмнението, че ефектът на доминото за Европа предстои. "Проблемът е наистина, че американското правителство, особено след рецесията, но и след воините в Афганистан и Ирак, започна да харчи доста безотговорно, което означаваше много големи дефицити, което пък означаваше много бързо нарастване на държавния дълг" - каза Лъчезар Богданов, икономист.

Последиците от случващото се в САЩ и на световните борси за Европейския съюз и България ще се усетят предимно в свитото потребление. Това важи както за държавните бюджети, така за джоба на всеки от нас. "От гледна точка на инфлацията обикновения човек ще почуства загуба на покупателна способност. Обедняване да го кажем, по този начин" - каза икономистът Георги Стоев.

Иначе цените на петрола, благородните метали и храните ще продължават да растат, прогнозират икономистите. От друга страна, доларът вече девалвира. "Американската платежоспособност дълго време се крепи и продължава да се крепи на факта, че Америка заема в долари, съответно Федералният резерв може да напечата колкото долари са необходими. Което, разбира се, означава, че долари винаги ще има. Големият въпрос, обаче, е колко ще струват тези долари? Знаем, че навсякъде по света, винаги в историята, когато твърде много напечаташ пари от дадена валута, тя губи стойност в реално измерение" - припомни Лъчезар Богданов.

Експертите все пак остават умерени оптимисти за бавен икономически подем. Според Стоев: "Оттук нататък по-лошо, някои биха казали, че не може да става. Ние очаквахме някакво раздвижване 2012 – 2013 г., някакви първи признаци да тръгнат инвестициите нагоре. Проблемът е, че в сегашните глобални условия инвестициите няма да се възстановят толкова бързо, колкото ни се искаше".

Добрата новина е, че именно, през такива трудни периоди икономиките започват да се възстановяват. "Европа вече според мен е осъзнала този факт, в Америка още има нужда да тече този дебат, но поне в Европа, поне това, което се случва вече и с Италия показва, че когато вземеш твърде много назаем, идва точка, в която трябва да започнеш да пестиш" - подчерта Богданов.

Най-лошата седмица за фондовите пазари в последните две години приключи с петъчната търговия на американските борси. Страхът от изпадане в нова рецесия, страхът за Еврозоната и недоверието в политиците изпратиха акциите до нови загуби, заедно с това и стоките тръгнаха надолу, дърпани от притесненията, че свиващите се икономики ще имат по-малка нужда от суровини.

В последната сесия основният индекс на американският фондов пазар Dow Jones Industrial Average се повиши с 0.54% до 11 444.61 пункта, докато NASDAQ и S&P 500 изгубиха съответно 0.94% и 0.06%. Общо за петте сесии Dow Jones IA падна с над 6%, въпреки ръста в петък.

В последната сесия спадът на американските индекси беше доста по-малък от този на азиатските борси, където основните индекси паднаха с 3-4%. Там най-голяма беше загубата на Hang Seng на борсата в Хонконг, който изгуби 4.29% от стойността си.

Засега притесненията за ново изпадане в рецесия изглеждат отложени, след като данните за заетостта в САЩ през юли успокоиха страховете. Това обаче не повлия особено на пазарите и след първоначален ръст те отново се отправиха надолу. По-голямо влияние от тях обаче оказаха страховете за дълговете в Европа, които могат сериозно да засегнат банките, и то не само тези на стария континент.

Дори моторите на глобалния ръст Бразилия и Китай показаха забавяне, коментират от Associated Press. Бразилските акции са паднали с близо 30% от началото на ноември миналата година, когато правителството се опита да задържи инфлацията. За миналият юли индустрията в Китай пък показа спад.

В САЩ анализатори и инвеститори все повече се притесняват, че правителството по-скоро може да навреди на икономиката, отколкото да й помогне. "Страхът е, че политиците (в Европа, бел. ред.) нямат план за изход от ситуацията" - коментира пред AP Ранди Уорън от инвестиционната компания Warren Financial Service. Освен Гърция, Италия и Испания също се хлъзгат по пътя на прекалено високи дългове, които не могат да обслужват.

Към 1.15 часа българско време петролът се търгуваше на цена 86.88 долара за барел, 0.29% ръст. Спад от 0.43% обаче отбелязва златото и цената му вече 1651.8 долара за тройунция. С около 3% падаше и стойността на медта и среброто.