Според прогнозите на много национални и международни институции до 2050 г. се очакват драстични промени във възрастовата структура на населението в България. Това посочи Емилия Войнова от дирекция "Жизнено равнище и социална сигурност" на Министерството на труда и социалната политика на кръгла маса за демографските предизвикателства и добри европейски практики в отговор на застаряването на населението. Очаква се до 2050 г. относителният брой на населението в страната на възраст над 60 години да достигне над 30 процента от общия брой. По данни на експерти, когато делът на населението над 60-години е над 30 процента в дадена страна, са застрашени всички социални системи, затруднено е функционирането им и те започват да се разпадат, посочи специалистът. Войнова отбеляза, че демографската ситуация в България е най-кризисната в сравнение с всички останали държави-членки на ЕС. Сред негативните демографски тенденции са ниската раждаемост, висока обща смъртност, ниска средна продължителност на живота, големите миграционни потоци. Имаме негативен естествен прираст, който се задълбочава в последните години заради кризата. Като изключително тежък проблем експертът определи ранната смъртност сред мъжете, като посочи, че той води до това, че често жени, чиито съпрузи починат, остават сами, което води до проблема на т.нар. женска бедност в по-високите възрастови групи.

Застаряването - проблем за България, но не само неин

Общо населението в ЕС е над 500 млн. души, България е с малко над 7 милиона население - за сравнение населението на съседна Румъния е над 21 млн. души, а на Гърция - над 11 млн. Въпреки разликите в населенията на отделните страни от ЕС, проблемите са сходни, коментира Емилия Войнова. За разлика от останалите държави в ЕС, темповете на застаряване на населението в България са много по-високи. По данни на доклад на ООН, валидни от 1 януари 2010 г., България е на пето място по темп на застаряване на населението в света. Средната продължителност на живота за населението на 27-те страни от ЕС е 76,4 години при мъжете и 82,4 - при жените. За България тя е 70,1 години при мъжете и 77,4 - при жените.

Посрещането на демографските предизвикателства се нарежда сред трите основни политически приоритета на ЕС. За съвремието ни е характерна ниска раждаемост - средният коефициент на плодовитост за Европа е до 1,6 при 2,1 родени деца на жена в репродуктивна възраст, които са необходими за простото демографско възпроизводство. Друг фактор за застаряване на населението е относително увеличаващата се продължителност на живота, което е хубав факт, но поставя всички социални политики в друг контекст, коментира Войнова.

Според прогнозите на Евростат населението в ЕС на възраст 15 - 64 години до 2050 г. се очаква да намалее с 48 млн. души, а делът на населението над 80-годишна възраст се очаква да се увеличи от 4,1 процента през 2005 г. до 6,3 на сто през 2025 и 11,4 процента през 2050 година. Коефициентът на възрастова зависимост ще придобие стойности над 50 процента, което означава, че съотношението между хора в трудоспособна възраст и хора в надтрудоспособната възраст - над 65 години, се очаква от 4 към 1 да намалее до 2 към 1. Констатацията на експертите при тези негативни тенденции е, че значителните миграционни процеси, които са характерни особено за по-развитите държави-членки на ЕС, няма да бъдат в състояние да повлияят на трайните процеси на застаряването на населението.

Ефекти върху пазара на труда и пенсионната система

В момента профилът на пазара на труда в България е променен и това предстои да се засилва като тенденция, посочи Емилия Войнова. През 1990 г. делът на населението под трудоспособна възраст е 21,6 процента, през 2010 г. - 14,6 процента. В момента имаме застаряваща работна сила и нямаме шанс да я подмладим, разчитайки единствено на раждаемостта в България, защото младите хора, които могат да родят и отгледат деца в България намаляват. По критерий относителен дял на населението над трудоспособна възраст (над 60 години) най-засегнати са областите Видин (30,5 процента), Габрово (28,8 на сто), Монтана (28,5 на сто), Перник (27,4 процента). Данните показват, че частният бизнес е по-отворен от държавните предприятия за наемане и за толериране на оставането на възрастните хора на работа. Според анализите няма стълб на пенсионната система, който да не е засегнат от застаряването на населението. През 2001 г. на всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, в пазара на труда са влизали 124 човека. След 2008 г. това съотношение е обратно - 100 излизащи биват заместени от 91 души; през 2009 г. - от 82; през 2010 г. - от 74, а по скорошните окончателни данни на НСИ, през 2011 г. на 100 излизащи от трудоспособна възраст влизат 70 млади хора. Пазарът на труда, когато икономиката се възроди, ще изпитва недостиг на млада работна сила, коментира експертът, цитиран от БТА.