Милен Славов, зам.-председател на Варненския окръжен съд

- Г-н Славов, през последните години се наблюдава увеличение на делата срещу държавата. Дали българинът вече се научи да си търси правата, или причината е друга?

- Тендеция за увеличение има и тя наистина е много притеснителна. Не става въпрос само за това, че българинът е станал по-информиран примерно. Всеки е напълно в правото си да търси справедливост. Проблемът е, че този тип дела тепърна ще ни връхлитат. Очаквам лавината да ни залее през следващите 2 - 3 години. Новата власт действа активно, но не толкова процесуално издържано. Резултатите вече са на лице - засипват ни дела срещу държавата. Старите хора са казали - „Луд умора няма, само се поти", но тази пот избива на челото на данъкоплатеца.

- При какви случаи държавата носи отговорност пред гражданите си?

- Делата се завеждат по най-различни причини - след като наказателните производства са прекратени от прокуратурата, от съда, или след оправдателни присъди, при присъди по-малки от предварителното задържане в ареста, неоснователно задържане под стража и липса на адекватно лечение.

- Срещу коя институция се водят най-много дела?

- Най-многобройни са делата срещу МВР, следвани от тези срещу прокуратурата, следствието и съда. Последните са най-малко. Като 90 процента от делата са срещу прокуратурата за неоснователно повдигнато обвинение. В някои случаи жалбите срещу МВР и държавното обвинение заедно.

- Кои са най-наболелите проблеми на системата?

- Мен лично ме смущава фактът, че още от 26 януари т.г. от ЕС има отправено предупреждение към България, че НС не принуди изпълнителната власт да предприеме действия срещу хроничните за страната ни проблеми, констатирани от съда за правата на човека. А те са няколко и в никакъв случай не са маловажни - лошо третиране на задържаните, формалното разследване на някои смъртни случаи, депортирането без защита, мудно правораздаване. В практиката си се натъкнах на казуси от граждански съд, при които производствата са продължавали от 7 до 9 години. Има случай, в който производството е започнато през 2004 г. и е пракратено през 2009-а без изобщо да е влизало в съдебна зала. Както и да го смятаме - това са 5 години безрезултатно разследване. Има друг случай, в който след 3-годишно разследване представителят на прокуратурата се явява в съда, но не поддържа обвинението. Най-сериозен е случаят с мъж, който след 14-годишно протакане по съдебни инстанции е оправдан напълно. И това коства 60 000 лв. обезщение, което се плаща от нашите данъци. Но дори паричното обезщетение, колкото и голямо да е то, не може да върне живота на човека, след като 14 години е бил обвиняем без вина. Мъжът остава без работа, съпругата му го напуска, приятелите му се отдръпват от него, а здравето му е напълно разбито. В друг случай жена, докато делото й мине през всички инстанции и бъде напълно оправдана, остава без зъби, без дом, с напълно разбита нервна система и ракови образувания.

- Колко такива дела има приключени във Варна?

- През цялата минала година окръжният съд е уважил напълно 10 от внесените срещу държавата искове. Прокуратурата е осъдена да заплати общо 26 500 лв. Срещу следствената служба има внесени 3 дела, като двете вече са приключени с по 10 000 лв. обезщетение. Едното от тях е много фрапиращо. Става въпрос за дело, продължило от 2000-а до 2009 година, като през това време човекът е направил опит за самоубийство. В крайна сметка съдът е постановил оправдателна присъда, която прокуратурата дори не е протестирала. Което значи, че и обвинението е било съгласно с оправданието. За 2010 г. от въззивните дела на Районен съд при нас са потвърдени исковете по 7 дела, които са на обща стойност 44 340 лв. От началото на т.г. до май са внесени нови 4 дела, 2 от които вече са приключени на първа инстанция. По груби сметки в национален мащаб в момента има около 700 висящи дела по Закона за отговорността на държавата. Най-големият брой от тях са срещу МВР и прокуратурата. Ако всички приключат в полза на ищците, България ще има да плаща близо 1 400 000 евро на неправилно обвинени свои граждани.

- Само съдебната система ли е виновна?

- Неприятното е, че се вдига много медиен шум около полицейските операции и винаги в устата на изпълнителната власт стоят думите - ние хващаме лошите, съдът ги пуска. А никой не обяснява на обикновените хора, че съдът работи с факти и доказателства. За всеки може да се говори, че е бандит или престъпник, но това трябва да се докаже според действащите у нас закони. Самият факт, че изпълнителната власт хвърля в медийното пространство подобни твърдения в никакъв случай не е в полза на държавата. Трите власти в държавата не трябва да се противопоставят една на друга, а трябва да работят заедно за доброто на хората. Така се поддържа безсмислена конфронтация. Не е нормално да се твърди, че едната власт примерно е по-активна от другата.

- Търси ли се персонална отговорност от виновните или при всички случаи отговаря системата?

- У нас няма практика да се търси персонална отговорност от полицая, водещия разследването, прокурора, следователя или съдията, по чиято вина има прекалено забавяне на процеса или неоснователно задържане. По принцип има възможност да се търси отговорност от служителите, но в България няма такъв случай. Не може да неглижираме проблемите и да компенсираме здравето на хората с обезщетения или данъкоплатците да поемат отговорност за действията или бездействието на органите. Според докладите на ЕС бавното разследване у нас е в досъдебната фаза. Затова се поражда и въпросът - трябва ли прокуратурата да се идентифицира със съдебната власт, след като бавенето е в разследването. Може да се повторя, но при тези бавения се разбиват човешки съдби, зачеркват се животи и семейства. Съдът също има интерес от бързо приключване на случаите.

- Получават ли си парите тези, които са осъдили държавата?

- Хората, които са осъдили държавата, ще трябва да изчакат поне 1 година, за да си получат парите. Техните обезщетения така или иначе не са включени във финансовия план на съдебната система за текущата година. Няма механизъм за бързо обезщетяване на потърпевшите.