НАСА е започнала да разработва проект, който според агенцията е една от първите стъпки в подготовката на пилотиран полет до Марс в средата на 30-те години, съобщава "Асошиейтед прес".

Проектът със сигурност ще предизвика оживление в средите на... любителите на конспирациите. Агенцията има намерението да изпрати пилотирана експедиция до астероид, но не уточнява, че целта ще се намира в астероидния пояс. Задължителна част от мисията e "акостиране" на компактен модул върху астероида. Освен това, според официалните документи, представени от "Асошиейтед прес", "към 2025 г. всичко трябва да е готово за пускането по заповед на президента".

Интересно е, че първите хора на НАСА не крият връзката на мисията до астероид с предотвратяването на потенциални сблъсъци на космически обекти със Земята. Шефът на управлението Чарлс Болдън смята, че мисията "може да помогне за спасяването на цивилизацията", а главният инженер Робърт Браун обещава да бъдат проведени експерименти по промяна траекторията на астероида, към който ще бъде изпратен модулът. Заместник-директорът на Института за космически и телескопски науки STSI, бившият астронавт Джон Грансфелд нарича мисията до астероида "шанс да докажем, че хората са по-умни от динозаврите". Според широко разпространена теория, именно слъсък на Земята с друго космическо тяло е бил фатален за тях.

Модулът, който за седмица или две ще се сближи с астероида, се описва като "хибрид от космическа совалка от "Стар трек" и дълбоководен апарат". Апаратът ще се отдели от по-голям космически кораб, готов за дълъг полет (около година в едната посока) - него НАСА смята да сглоби в орбита от отделни модули.

Най-интересната част от големия кораб е надуваемият жилищен модул за екипажа. Конкурсът за конструктори на жилищното пространство вече е проведен и го спечелили студенти от университета на Уисконсин. През септември конструкцията ще бъде тествана на полигона на НАСА в Аризона.

За доставянето на екипажа в орбита и връщането му на Земята по-скоро ще бъдат използвани корабите за многократни полети MPCV (модернизирани Orion), които, разбира се, за момента все още не съществуват. Тъй като MPCV е способен да извършва не само орбитални полети, екипажът му ще може да се стикова с друг кораб, намиращ се далеч от Земята - например след като астероидният модул завърши ускорението си около Луната. Работата е там, че йонният двигател (какъвто вероятно ще бъде използван в дългата мисия) не дава голямо ускорение. Освен това корабът ще се нуждае от слънчеви батерии с размерите на футболно игрище. А за доставката в орбита на частите, от които ще бъде построен покорителят на астероиди, ще са нужни тежки ракети носители, каквито НАСА тепърва ще представи.