Точно преди четири години, на 23 юли 2007 г., българските медици осъдени на смърт в Либия бяха освободени и пристигнаха в София с правителствения самолет на Френската република, придружени от съпругата на френския президент Сесилия Саркози. Дипломатическите доклади изпратени до Държавния департамент от София, предоставени от Wikileaks на сайта „Биволъ“, разкриват някои неизвестни на публиката подробности от преговорния процес довел до окончателната „сделка“ за медиците.

САЩ предпочитат тихата дипломация за освобождаването на българските медицински сестри в Либия, става ясно от грамите. Българската страна смята от своя страна, че американците са единствената сила с достатъчно влияние, за да убеди Либия да вземе „трудното политическо решение“ да освободи сестрите.

Българският външен министър Ивайло Калфин е казал на американския посланик Джон Байърли през март 2006 г, че България три пъти е възпирала Съвета на Европа да излезе с резолюция за българските медицински сестри осъдени на смърт в Либия, за да окуражи „продуктивна атмосфера за преговори“. Той обаче подчертал, че такава позиция не може да се поддържа безкрайно.

Българската страна е била готова да приеме всяко предложение за либийския дълг към България. Преоценката на дълга „на пет милиона долара или на пет долара“ – както казва Калфин, трябва да е част от договорката за освобождаване на сестрите.

Ситуацията се променя в началото на 2007 г. след потвърждаването на смъртните присъди на медиците. Българските лидери са обезкуражени от липсата на резултати и „изглежда нямат намерение да се върнат към политиката на тихата дипломация, която е широко смятана за провал“ – пише посланик Байърли в секретна грама от 8 януари 2007, след което разказва за кампанията „Не сте сами“. Той препоръчва Държавния департамент на САЩ да отговори положително на българската покана за преговори на 15 и 16 януари в София, на които са поканени САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Либия, въпреки че участието на либийците не е сигурно.

Като потенциален жокер за българската стратегия Байърли вижда обявеното от Борис Велчев разследване за използване на мъчение срещу българските медици от либийски официални лица. Този ход е по-скоро символичен и политически, а не правен – анализира посланикът.

Завръщане към ефективната дипломация, предвождана от Великобритания

В края на февруари 2007 г. Байърли изпраща нова грама, в която казва, че е време да се „снижат емоциите“, тъй като „качването на децибелите“ от българското правителство е направила задачата на дипломатите по-трудна. България е постигнала успех с мобилизацията на подкрепа от ЕС за каузата срещу Либия, но може да изгуби контрол върху процеса и да стане „жертва на собствения си успех“, ако все нови и нови европейски политици се изказват по въпроса. Причината е в гневната реакция на либийската страна. Посланикът отправя пет препоръки за поведение на американската дипломация.

Няколко месеца по-късно в навечерието на присъдата на Върховния съд на Либия, правителството оказва натиск над големите медии да реагират сдържано. Съветник на Станишев лично е говорил с издателите на големите медии, призовавайки ги да отразят с „отговорна тоналност“ събитията – пише посланик Байърли. Резултатът е, че заглавията са по-скоро сдържани, а най-острите изказвания идват от Волен Сидеров.

Следващата стъпка в „сделката“ е замяната на смъртното наказание с доживотен затвор от Върховния съдебен съвет на Либия на 17-ти юли, която отваря вратата за завръщане на медиците в България, за да излежат присъдите си в рамките на споразумението за съдебно сътрудничество между Либия и България. Контакти на посолството са докладвали, че нужните документи ще бъдат изпратени на либийската страна преди 20-ти юли. Според посланик Байърли българите не изглеждат подготвени за незабавното осъществяване на този демарш. Докато от офиса на Велчев са си свършили работата, Министерството на правосъдието е казало уклончиво, че запитването към либийската страна ще бъде изпратено „утре или вдругиден“, което не вещае бързо решение – пише Байърли. Току що влезлият в длъжност нов министър на правосъдието – Меглена Тачева – ще има първи тест с този случай, смята Байърли, който отбелязва също, че предстоящата визита на френския президент Саркози в Либия може да стане извинение за либийската страна да не бърза.

Американци не знаят, а българите не казват „какво готвят либийците и французите“

Още на следващия ден Байърли се среща с официално лице от Министерството на външните работи, което потвърждава, че българското посолство в Триполи е получило официалното искане за трансфер на медиците. Контактът на посолството обаче отказва да каже кога е изпратено искането, позовавайки се на класифицирана информация. Топката отново е в лагера на либийците – смята посланикът. Той не получава отговор на въпроса дали либийската страна ще изчака предстоящата визита на френския президент Саркози, за да финализира сделката за медиците. Българският дипломат отговаря, че не може да каже какво готвят либийците и французите.

Завръщането на медиците – Емирът на Катар плаща?

Сцената на завръщането на българските медици на борда на френския правителствен самолет на 23 юли е описана от посланик Байърли като подобна на завръщането на американските войници от Виетнам или американските заложници от Техеран. Освен разказа за възторжените официални и медийни изяви, посланикът докладва и думите на дипломата Марк Пиерини, шеф на международния фонд за Бенгази, който споделя, че последните 48 часа са били „доста отвратителни“, като либийците са искали нови отстъпки от Брюксел до последния момент преди медиците да се качат на самолета на Сесилия Саркози. „В крайна сметка, според Пиерини, може би Емирът на Катар е дал някакви пари, за да бъде сключена крайната сделка“ – пише Байърли.

Приключването на сделката за медиците обаче става ефективно след като България опрощава либийския дълг от 56.635 милиона долара на 2 август, за което посолството съобщава в отделна грама. Отбелязано е също „учудващо слабото злопаметство“ и липсата на обвинения за съдбата на медиците. В края на краищата, възторгът от завръщането на медиците уляга, настроението е на облекчение и възстановяване. Ако обаче медиците се решат да говорят за преживяното, нещата могат да се променят – прогнозира американският шарже д’афер Караянис, който е подписал грамата.