В нормалната логика управляващата партия ГЕРБ няма никакъв интерес от това да бъдат взривени партийни офиси на доскорошните съюзници, а сега най-върли врагове ДСБ и РЗС. При това часове преди да излезе докладът на Европейската комисия за България и два-три дни преди в Народното събрание да гласува внесения вот на недоверие точно с такава тема – провал на политиката в областта на вътрешната сигурност.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Начинът, по който бяха поставени взривовете пред двата партийни офиса, има почерка на координирани действия. Почти по едно и също време, еднакви взривни смески, умишлено заложена малка мощност, за да няма жертви.

Класическият въпрос кой има интерес няма как да не бъде зададен, обаче отговорът не е толкова лесен.

На пръв поглед полза от взривовете извличат преди всичко Иван Костов и Яне Янев. Те сега имат сгода да атакуват правителството, да изтъкват, че тезата им за полицейщината не е голословна и да искат залавяне на извършителите, което няма да е толкова лесно.

Това е по нормалната логика.

Но в политиката действа и не толкова нормална, нещо като рикошетна логика. При нея взривовете толкова много помагат на формално потърпевшите, че у хората започва да се прокрадва подозрението, че те сами може да са си ги поръчали.

При тази схема, която вече беше лансирана, всичко се размества. Например някой може да е поръчал взривовете, понеже си е направил сложната сметка, че те ще принесат полза на Костов и Янев, което пък ще даде възможност за заключения от вида “вижте ги докъде стигнаха”.

Парламентарната група на ГЕРБ реагира с декларация, в която се казва, че “сценарият се повтаря - за пореден път ъндърграунда се коалира. Можем само да предполагаме кои са неговите партньори, но в едно сме убедени и то е, че те не успяха да пробият нито един от представителите както на правителството, така и на парламентарната група. Следователно потърсиха съдружие с опонентите ни. А много им се искаше корупционният модел от годините на прехода да продължи. Да, обаче тази практика се провали, свърши периода на платените изпълнители от държавата и това естествено доведе до следващия им ход – подхвърлят бомби, флашки, окачват билбордове, кресливо подвикват и зверски се измъчват, че отново не успяват да ни извадят от равновесие".

От другата страна също не остават длъжни, твърдят, че взривовете са акт за сплашване и само дето не казват направо, че лично Бойко Борисов и Цветан Цветанов са турили бомбите.

Кой крив и кой прав ще бъде вече въпрос на интерпретации, чиято кулминация ще бъде по време на дебатите по вота на недоверие в Народното събрание, освен ако, разбира се, министър-председателят не доведе лично вързани бомбаджиите и публично ги разпита пред народното представителство. Ама той вече каза, че няма да хода на вота, понеже не намирал смисъл.

А понеже е въпрос на интерпретации, всеки ще си намира своята истина според убежденията и партийните си пристрастия. Едни ще се кълнат, че опозицията иска да събори правителството с тероризъм, а други ще затвърдят вярата си, че полицейщината е най-силното оръжие на това правителство.

Най-лошото обаче е, че не толкова встрастените, които все пак са мнозинство (дали?), ще се сбогуват окончателно с илюзиите си, че има неща, които българските политици няма никога да направят, за да съборят политическите си врагове.

Офисите все някак си ще бъдат поправени.

Взривените илюзии – никога.