Клошари стряскат жители на кв. „Чайка" всяка нощ, като изскачат изневиделица от изоставен магазин точно пред минувачите. Те често се навъртали покрай мястото, за да складират събраните през деня хартия и метали за вторични суровини, които продавали, за да се прехранват. По принцип изоставеният магазин е добре обезопасен, тъй като всички прозорци и входове са с дебели решетки, но според живеещи в близост клошарите намерили начин да влизат на втория етаж и в гаражните помещения отзад.

„По мои наблюдения не може да се каже, че някой обитава сградата. По-скоро я използват за склад. Цял ден трупат там боклуци, а на следващата сутрин ги продават. И пак отначало", разказва Бончо Манев, домоуправител на един от блоковете точно до изоставения магазин.

Според него най-големият проблем е, че по тъмно е доста страшно да се минава от там. „Склададжиите" често изскачали сякаш от нищото пред минувачите и им изкарвали акъла. Иначе случаи на нападения или други инциденти нямало.

„Добре е, че няма нападения, но за един възрастен човек е достатъчно и да го уплашат здравата. Покрай магазина има гъста растителност и когато един брадясал и парцалив човек изскочи от там по тъмно, си е доста стресиращо. Всички, които живеем наблизо, избягваме да минаваме покрай магазина, за да не се плашим. Случайните минувачи обаче не са наясно с риска", каза още Манев.

Той и съкварталците му са на мнение, че не бива която и да е сграда да се използва от клошари. Явно някои искат да превърнат „Чайка" в гето, възмущава се домоуправителят. Освен това клошарите често разбърквали разделно събрания боклук, за да търсят предмети, годни за вторични суровини. Така проваляли труда на съкварталците, които се стараели да събират смет по екологичния начин. Понякога живеещите в близост намирали и разхвърляни извън кофите най-различни опаковки и остатъци от храна, което пък замърсявало улиците. Освен това до изоставения магазин се намира Оздравителна детска градина No 9 и майките, които водели сутрин децата си, често стъпвали по разхвърляните боклуци.

Същият проблем имат и живеещите до Санаториална детска ясла No 2. Точно срещу яслата има друга изоставена къща, която обаче не е обезопасена с каквито и да било заграждения или решетки. Тя заплашва всеки момент да се срути и това я прави още по-опасна. Никой обаче не знае чия собственост са двете изоставени сгради.

Другата гледна точка: Събирането на боклуци за вторични е единствена алтернатива

Кирил е един от т.нар. клошари, които всеки ден складират хартия и метал в изоставения магазин. Той разказва, че преди 8 месеца изгубил работата си и предаването на боклуци за вторични суровини е единствената останала за него алтернатива.

„По-добре да правя това, отколкото да крада или да се занимавам с друга незаконна дейност. Нямам избор. Работех в строителството, но сега съм съкратен. Няма да умирам от глад, трябва да се занимавам с нещо, а работа не можах да си намеря", казва Кирил.

Тъжната му съдба не е единствена. Освен него запустялата сграда се ползва и от други негови събратя. Не правим нищо нередно, не вдигаме шум, не замърсяваме, категоричен е той. Според него, ако някой гражданин го помоли да се махне, защото пречи, той веднага ще се опита да намери друго подходящо място. Иначе Кирил казва, че нито той, нито другите като него влизат в самата сграда. Намереното през деня те оставяли по стълбите за втория етаж на магазина, които са външни, както и до задните стени. Разхвърляните около контейнерите отпадъци обаче категорично не били тяхно дело.