Скандални привилегии за финансирането на Столичната община предвижда обещаваният отдавна проектозакон за София. Според текста, изготвен по заръка на премиера от общинската група на ГЕРБ, София занапред ще получава 2 отделни субсидии - като община и като столица. И двете субсидии обаче ще изхождат от безпринципни постановки.

В момента София получава пари от бюджета по общия за всички общини ред, с които се покриват делегираните от държавата дейности като образование, социални услуги и др. Тъй като градът е по-богат от много населени места, някои елементи в субсидията за него са по-ниски. Авторите на проекта за закон са се погрижили това да се промени. Те настояват при изчисляването на субсидията населението на София изкуствено да се завишава. Така един жител на столицата ще се равнява на 1.3 жители на друг град. "По-високият коефициент за населението се налага, защото през субсидията се изпълняват функции на града като столица," твърдят вносителите. Проверка на "Сега" показа, че въвеждането на по-висок коефициент ще засегне главно субсидията за капиталови разходи. За цялата страна в момента тя възлиза едва на 27.7 млн. лв.

Наред с това София ще получава ежегодно и втора субсидия. Тя трябва да компенсира града за това, че в качеството си на столица пропуска множество ползи - например при данък сгради, от който са освободени редица държавни имоти, музеи, университети, храмове. Бюджетът ще изплаща на града и отстъпките в картите за транспорт на студенти и ученици от други градове, както и извършените разходи за чистота и осигуряване на обществения ред около провеждането на митинги, държавни церемонии и други национални прояви. От текста не става ясно как точно ще се планират тези компенсации от държавния бюджет, след като много от разходите трудно могат да се прогнозират, като например тези за предстоящи протести и церемонии.

Столицата ще получава допълнителни пари от бюджета и за изграждане и ремонти на общински пътища и друга инфраструктура, които обаче са със столични функции. Държавата ще поема 50% от разходите за тях, а колко и кое да се ремонтира, ще решава правителството.

Не е ясно с колко точно се очаква да нарасне бюджетът на София след тези мерки, защото към момента проектът не е придружен от мотиви. Много от компенсираните дейности не са запазена марка за столицата - държавни имоти има навсякъде, на много места има университети и пътуващи студенти, протести и митинги, а също и важна инфраструктура. Не е ясно защо останалите градове няма да получават подобни компенсации. Столицата и в момента получава приоритетно финансиране от бюджета - както за метрото, така и за други обекти, като ремонта на бул. "Брюксел" например.

"Не сме виждали още законопроекта, до момента има поне 8 версии на подобен проект. Като се запознаем, ще коментираме", заяви изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова. Според нея София е онеправдана, доколкото са онеправдани и всички останали общини заради ниските субсидии. "Поемат ли се нови отговорности от града, та да се предвиждат допълнителни компенсации", попита Чавдарова.

До редакционното приключване на броя "Сега" не успя да се свърже за коментар с кмета Йорданка Фандъкова. От обяснения се въздържат и общинските съветници, защото законопроектът официално не е представен. Не е ясна и позицията на премиера, който преди време обеща да приеме идеите на общината. Той обаче като кмет искаше и държавата да връща на София 50% от генерирания в града данък общ доход. После обаче като премиер забрави това и финансистите му отхвърлиха идеята като невъзможна.

ОЩЕ ЕКСТРИ

Наред с двойната субсидия София ще се сдобие и с други екстри. Така например към кмета вече ще може да се сформира политически кабинет, какъвто сега имат само министрите. Към Министерския съвет пък може да се създаде поредният съвет - за подпомагане изпълнението на столични функции. Най-скандалното ново правомощие обаче е искането Столичният общински съвет да може сам да приема частични изменения в общия устройствен план на града. Приемането на плана бе под силен инвеститорски натиск и затова законодателят реши, че тези решения следва да са отговорност на Министерския съвет след съответното обществено обсъждане и гласуване в общината. Частичните изменения в устройствените планове години наред се критикуват и са основен механизъм за прокарване на частни интереси и заобикаляне на устройствените параметри.