В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер, пише женското онлайн списание Hera.bg. Това разнообразие от имена се дължи на преплитането с християнската традиция, тъй като на същата дата Църквата чества рождението на Йоан Кръстител – близък на Спасителя, който предрича появата му и проправя път за неговото дело.

Обичаите на Еньовден обаче слабо са повлияни от образа на светията и съхраняват древния култ към Слънцето. Народът ни вярва, че в този най-дълъг ден от годината, небесното светило разгръща цялата си мощ и след това започва бавно да умира. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев и особено събирането на билките, които в тази нощ имат най-целебна сила. Жените – баячки, знахарки и млади моми трябва да наберат седемдесет и седем билки и половина. Седемдесет и седемте лекуват седемдесет и седем болести, само за нелечимата болест има половин билка. Коя е тя обаче не се знае и може да я намерим само като затворим очи и откъснем наслуки.

От билките се правят китки и голям Еньовски венец, пред който трябва да преминат всички за здраве, а след ритуала се използва за лечение през цялата година. Но растенията събрани в нощта на Еньовден имат не само целебна, но и магическа сила.

На 24 юни имен ден празнуват Еньо, Йоана, Йоан, Яна, Янко, Янита и Биляна (кръстена на билките). Освен тях професионален празник имат също фармацевтите и фитотерапевтите – наследниците на някогашните знахари.