Арт салонът на Радио Варна представя утре 24 живописни платна на Иван Петров – Тумбата. За гостите на откриването в 18:30 ч. ще свирят Тубата и приятели от “Joker’s”. В деня на магьосниците, лечителите и знахарите ще поискаме закрилата на всички музи, на езическите богове на Слънцето и на християнския светец Йоан Кръстител. В деня, когато преди изгрев слънце се берат 77 билки и половина, ние преди залез ви предлагаме омайна цветна гледка за лек срещу сивото в делника. Наситихме арт пространството с една символна и в същото време дълбоко свързана с реалността изложба. Какво ще видите ли? Окото на индивида в личното пространство на предметите, отворено една сутрин за голата истина в момент на манипулация сред хаоса на последния сезон и торнадото, уловило невъзможността на лузъра да носи вярата и да разбере консуматора, докато мечтае за фараонската хубост на Хатшепсут, Флора и за уморената муза и бавно навлиза в безметежното състояние атараксия...

Кой е Тумбата? Роден е на 06.08.1955 г. в с. Енина в Казанлъшката долина на розите. Артист с интереси и търсения в областта на различни изразни средства – рисува, занимава се дърворезба и малка пластика, пише стихове, композира, свири на флейта, саксофон, хармоника, китара, банджо, перкусии... Занимава се професионално с музика от 25 години. Първата група, в която свири в ученическите си години, е “Табу” в Казанлък. По-късно съчетава работата си като дърворезбар в заводите “Арсенал” с участие като музикант в заводската банда. През 1991 г. заминава с групата “Flash Royal” за Норвегия и остава за 9 години на север. От 2006 г. е член на групата “Joker’s” и заедно с Вальо, Дидо, Данчо и 2 х Ицо свири в едноименния клуб във Варна. Първата му самостоятелна изложба живопис мина много успешно през 2009 г. в галерия “Навиларт”. Участвал е в сборни изложби в София през 80-те и 90-те години. На въпроса къде мечтае да изложи картините си веднага се сеща за Ню Йорк и Париж. Възхищава се на Мирό и Модиляни. Препрочита отново и отново любимата си книга „Приключенията на храбрия войник Швейк” и много се забавлява с героя на Ярослав Хашек. Сред любимите му музканти на първо място са Том Уейтс и Франк Дзапа. От сезоните отдава предпочитание на есента. Обожава дъжда, зеленото, любовта, жените. Не се страхува от смъртта, представя си я като Джесика Ланг в „Ах, този джаз!”. Житейското му мото, което си е лично негово творчество, е: „И малко да пасеш, и много да пасеш – Гергьовден идва!”