Частично компенсиране на доходите от труд и от пенсия ще обсъдждат днес държавата, бизнеса и синдикатите в рамките на Националният тристранен съвет. След три месеца консултации на експертно ниво, правителството предложи от първи септември да увеличи с 30 лева минималната заплата и със 7 на сто вдовишките добавки, получавани от 700 хиляди самотни пенсионери.

Вижданията на социалните партньори за компенсациите остават различни. Според КНСБ увеличение на минималната работна заплата на 270 лв. е компромисен вариант, но най-разумното увеличение е на 290 лв. Синдикатът изчислява истинския праг на бедност в момента на 230 лв., а не 211 лв., както заявяват от Министерството на труда и социалната политика. Профсъюзите обаче  настояват увеличението да е от първи юли и да не се отлага за септември.



Според работодателските организации, няма икономически причини за увеличение на минималната работна заплата. Предприемачите се притесняват, че повишаването на минималната работна заплата ще повлече нагоре и другите възнаграждения. От Търговско- промишлената палата са изчислили, че тази мярка ще натовари държавния бюджет с 8 милиона лева и ще струва допълнително на частния сектор почти 45 милиона лева. Трябва да има секторен подход, настояват от стопанската камара.



От Асоциацията на индустриалния капитал настояват за еднократно стимулиране на хората, а не за повишаване на заплати и пенсии. В противен случай много фирми ще бъдат изправени пред тежки решения. Ще се повишат и всички плащания, които са вързани към минималната работна заплата. Например, срещата с личния лекар ще ни струва вече два лева и 70 стотинки. Ще спечелят обаче политическите партии, тъй като тяхната субсидия също е вързана към най-ниската заплата.